Зад Мериъл пристъпваха огромният котарак и Роксана. Домашните любимци следваха своята господарка с достолепието на придворни. Как, по дяволите, бе успяла да накара и котката да участва в тази сцена?
— Но това е непристойно! — възмути се Рексъм, след като се възстанови от първоначалния шок. — Нима момичето не притежава никакво чувство за благоприличие?
— Тя е облечена в сари — невъзмутимо обясни госпожа Ректър. — Съвсем обичайно за една дама от Индия. Майка й колекционираше чуждестранни облекла и бижута и Мериъл с удоволствие ги облича при специални случаи.
Доминик смяташе, че сарито, което Мериъл бе облякла, подхожда повече за танцьорка, но не можа да отрече, че грабва окото. Гривните около тънката й китка и златната верижка на глезена, която се откриваше при всяка стъпка, допълваха екзотичния й вид.
— Лейди Мериъл навярно е искала да отдаде дължимата почит на вашето посещение, сър — обърна се Доминик към баща си.
— Изглеждаш великолепно, Мериъл — топло промълви Лусия. — И аз бих искала да облека такава дреха, но съм твърде висока и се боя, че ще изглеждам доста глупаво. — Ала в очите й проблясваха дяволити пламъчета и Доминик се запита дали някой ден Робърт Джъстис няма да бъде удостоен с подобна чест от своята невеста.
Изглеждайки подозрително смирена, Мериъл се поклони пред всеки гост, притиснала малките си длани пред гърдите. Потъмнените й мигли и вежди засилваха драматичния ефект. Когато се поклони пред него, Доминик дочу леко подрънкване и видя, че е заменила обичайните си сребърни обици във форма на полумесец с изящни златни звънчета, висящи на тънки златни халки.
Макар че бе свела поглед, движенията й разкриваха част от крака и заоблените гърди. Доминик се опита да не я гледа втренчено, но без особен успех. Беше блестяща! Истинска царица на феите!
Когато се поклони пред него, Рексъм се намръщи.
— Нито една почтена английска дама няма да се появи на вечеря, облечена само в някакъв си неприличен варварски шал.
— Предполагам, че в своята собствена къща тя има право да носи дрехите, останали от майка й — спокойно заяви Доминик.
— Може, но единствено в спалнята — изръмжа графът и предложи ръка на госпожа Маркс, за да я отведе в трапезарията.
Доминик кавалерства на госпожа Ректър, а Лусия и Мериъл ги последваха. Сестра му бъбреше щастливо. Изглежда тя без никакво притеснение бе възприела възможността да има няма снаха.
Доминик погледна през рамо и видя, че котката и кучето завършват процесията. Почти се изненада, че го няма и таралежа.
Прикри усмивката си и отведе госпожа Ректър до стола й. Като домакини, двете с госпожа Маркс седяха в двата края на масата, Рексъм и Мериъл се настаниха от едната страна, а Лусия и Доминик от другата. Цветята в средата бяха съвсем традиционни, явно подбрани от възрастните дами.
Доминик изпита облекчение, като видя, че Мериъл изглежда съвсем спокойна, макар че графът седи до нея. Роксана се излегна на пода зад господарката си, а котаракът се настани между столовете на Мериъл и госпожа Ректър.
Поднесоха храната и напитките. Доминик не изпускаше Мериъл от поглед. Горещо се надяваше, че тя ще се държи подобаващо поне докато приключат с вечерята. Графът сигурно си бе научил урока и нямаше да се осмели отново да я хваща за брадичката.
Разговорът се поддържаше главно от домакините и Лусия, която ги забавляваше с разни случки от лондонското висше общество. Ако не бяха те, вечерята щеше да мине в мълчание. Доминик се стараеше да говори колкото се може по-малко, а графът само се мръщеше.
Когато за пръв път почувства докосване по крака си, реши, че е котката. Ала след малко натискът се превърна в нежна ласка от вътрешната страна на глезена. Тогава смаяно осъзна, че Мериъл го гали с босия си крак.
Изгледа я изумено. Цялото й внимание бе насочено към чинията пред нея. Дори миглите й не потрепваха. Доминик прибра краката си и ги кръстоса под стола.
За малко го остави на мира. После, след като започнаха да сервират основното блюдо, отново почувства лек натиск, този път при коляното. Младият мъж застина, неспособен да потисне желанието, което избухна в него. Мериъл притежаваше вродената чувственост на първокласна куртизанка. Или това, или дяволско чувство за хумор. Най-вероятно и двете.
Тъкмо успя да възвърне самообладанието си, когато леко побутване по бедрото едва не го накара да подскочи. Как, по дяволите, Мериъл можеше да достигне чак там? После осъзна, че Лусия се опитва да привлече вниманието му.
Извърна се към сестра си, която му хвърли предупредителен поглед.