— Кажи ни все пак нещо за плановете си около сватбата.
Той преглътна тежко, питайки се кой ли е задал въпроса, повторен от Лусия.
— Ако трябва да бъда искрен, ще ви призная, че не съм мислил много. Както знаете, вуйчото на Мериъл, лорд Еймуърт, е болен. А след като той е неин настойник, би било неуместно да се правят планове за сватба в такъв момент.
Госпожа Ректър вдигна глава от чинията си с агнешки котлети.
— Забравих да ви кажа, че днес получих писмо от лейди Еймуърт. Очевидно състоянието на съпруга й малко се е подобрило. Все още не е вън от опасност, но… — Въздъхна. — Човек винаги се надява.
— Това са добри новини. — Доминик мислено благодари на небесата, че Еймуърт се възстановява. Със сигурност оздравяването му щеше да се отрази добре върху положението на Мериъл.
Разговорът се насочи към синовете на Еймуърт, които Лусия познаваше от Лондон. Мериъл плъзна крака си между бедрата на Доминик и го сгуши на топло при слабините му. Младият мъж почувства как мигом се втвърдява. Само един Господ знаеше как ще издържи до края на тази вечеря! Изпитваше отчаяно желание да грабне малката вещица в обятията си, да я отнесе в най-близката спалня и да я люби до сутринта.
След няколко безумни мига на похотливи фантазии най-после успя да се овладее. Добре, че Лусия беше в превъзходна форма. Историите разсмиваха дамите и напълно прикриваха объркването му. Доминик предположи, че тя умишлено се старае да отвлече вниманието от него.
Обърна се към баща си, което за миг го отрезви, ала после отново се вгледа в Мериъл и леко дръпна стола си назад. Това донякъде му помогна да се овладее, обаче малките й палави пръстчета все още стигаха до вътрешната страна на бедрата му. Тогава протегна ръка под масата и улови крака й. Прекрасен, силен, добре оформен и забележително пъргав.
Мериъл вдигна поглед от чинията си и го погледна с премрежени клепки. Бе изключително опасна. Надявайки се да има гъдел, Доминик плъзна пръст по ходилото й. Тя изцвърча като мишка и бързо отдръпна крака си. Доминик се възползва от възможността да отмести стола си още назад. Сега вече не можеше да го достигне.
Мериъл го изгледа навъсено. Той й се усмихна, Едно игриво пламъче блесна в очите й, преди да сведе отново поглед. Малката негодница отлично съзнаваше колко вбесяващо се държи и се наслаждаваше на всеки миг от неговото мъчение.
Рексъм, който по време на вечерята бе говорил малко, но затова пък доста настървено бе изпразвал чашите си с вино, сега рязко изрече:
— Колкото по-скоро се ожениш за момичето и поемеш собствеността й в свои ръце, Максуел, толкова по-добре. Управителят ми се видя способно момче, но му липсва въображение. Ти ще можеш да реализираш най-малко петстотин лири годишен доход, а може и повече.
Доминик гледаше към Мериъл и видя как тя се вцепени при думите на баща му. Навярно идеята да й отнемат толкова лесно собствеността изобщо не й се понрави.
— Твърде рано е да се обсъждат каквито и да било промени в Уорфийлд, след като сватбата още не е напълно сигурна. — Погледна към Мериъл. — Лейди Мериъл първо трябва да се съгласи, Еймуърт настоява за това и аз споделям мнението му.
— На мен ми изглежда съвсем съгласна. — Графът стрелна момичето с поглед. — Колкото по-скоро се омъжи, изпълни съпружеските си задължения и забременее, толкова по-добре.
Бледата кожа на Мериъл се превърна в пурпурна.
— Самозабравяте се, сър… — процеди Доминик. — Подобен разговор не е подходящ за тази компания.
— Глупости! — Рексъм вдигна чашата си към двете домакини. — Госпожа Маркс и госпожа Ректър са вдовици, а двете момичета скоро ще се омъжат. — Изгледа намръщено Мериъл. — Дори едната е позакъсняла. Еймуърт е трябвало да задоми племенницата си още преди години. Никак не ти завиждам за усилията, които ще трябва да положиш, за да я контролираш. Ще се наложи да й дърпаш здраво юздите, за да си сигурен, че наследникът на Рексъм ще носи във вените си кръвта на Ренборн.
Госпожа Маркс отвори уста да възрази, но в този миг Мериъл скочи от стола си и се взря кръвнишки в графа. Без да откъсва поглед от неговия, тя вдигна за столчето чашата си, пълна с бордо, и я удари с всичка сила в ръба на масата. Звукът от строшен кристал отекна в стаята, а кървавото вино се разля върху снежнобялата ленена покривка.
Мериъл се обърна към Доминик и той видя болката и гнева в очите й. В следващия миг тя изхвърча от трапезарията, а копринените поли на дрехата й се развяха след нея.
— Какво, по дяволите, й става? — изломоти графът.
Доминик скочи. Беше толкова бесен, че едва говореше.
— Поздравления, лорд Рексъм. Вие успяхте за няколко минути да унищожите всичките ми усилия да изградя някаква връзка с лейди Мериъл. Ако наистина желаете този брак, показвате го по доста странен начин. — Заобиколи масата, за да настигне Мериъл.