Погледът й бе загадъчен, но не сърдит. Младият мъж въздъхна облекчено.
— Надявам се, че вече си ме опознала поне малко. Аз не съм като баща си.
Ръката й бе топла. Ноздрите му се изпълниха със сладкото ухание на рози, което се излъчваше от седефената й кожа.
Пулсът му се ускори. Запита се за какъв дявол бе тръгнал след нея. Нямаше да бъде зле, ако грубите забележки на баща му я убедяха да се откаже от брака си с Кайл. Но мисълта, че може да си помисли, че той се интересува само от богатството й, му бе противна.
По дяволите, дори самият той понякога трудно различаваше себе си от брат си. Щеше да бъде много добре, ако тя не харесва Кайл, а се влюби в Доминик Измамника. Беше дошло времето да й обясни кой е в действителност.
Ала му беше много трудно да мисли, тъй като тя бе толкова близо, а зелените й очи надзъртаха в неговите. Ръката му, сякаш неподвластна на волята му, сама се плъзна нагоре и докосна рамото й. Кожата й бе копринена, гладка, пулсираща от живот.
— Мериъл…
Устните й се разтвориха и срещнаха неговите. Доминик я притегли в пламенна целувка, опиянен от близостта й, от аромата й, от сладкия й вкус. Ето защо бе дошъл, защото бе зажаднял за нея.
Усети, че под тънката коприна нямаше корсет. Плъзна ръка по гърба й и проследи стройната извивка на гръбнака. Приличаше на стоманена пеперуда — едновременно нежна и силна.
Набъбналата му мъжественост едва се побираше в тесните панталони. Болезненото триене му напомни каква грешка прави. Защото носеше отговорност не само за себе си. Пусна я и дрезгаво промълви:
— Това не е разумно, Мериъл. Би могло да има доста сериозни последствия.
Изправи се на крака и й подаде ръка. Тя се надигна леко, без да прави изобщо опит да скрива желанието си. Сексуалното напрежение, което се бе натрупало още от първата им среща, сега трептеше помежду им. Доминик имаше чувството, че се разпада на части. Разумът му казваше, че това е лудост, а кръвта, сърцето и душата крещяха, че любовта и нежността не могат да бъдат грях.
Ароматният дим, изпълващ стаята, замъгляваше разсъдъка му. Какво, по дяволите, имаше в този тамян? Осъзнал, че трябва да си тръгне, преди да е станало твърде късно, Доминик коленичи до капака, вдигна резето и дръпна ръчката. Капакът обаче не помръдна. Дръпна отново. Нищо.
После забеляза катинара. Мериъл явно бе използвала и резето, и катинара, за да защити своето уединение. Или може би е знаела, че той ще дойде, и е искала да го задържи. Размътеният му мозък не можеше да реши.
Изправи се със смътното съзнание, че трябва непременно да се махне оттук. Мериъл стоеше до прозореца. Без да отделя очи от неговите, тя разкопча златната брошка, която придържаше сарито, и я захвърли. После дръпна свободния край на дрехата.
Доминик стоеше като парализиран, докато Мериъл бавно развиваше копринения плат. Тишината се нарушаваше единствено от подрънкването на гривните й и тежкото му дишане.
Постепенно се разкриваше тялото й. Тяло на богиня, изваяна от слонова кост, за която никой смъртен не смееше и да мечтае.
Последният пласт от ефирната материя се плъзна и се свлече в краката й. Мериъл остана само с блестящата си коса, златните бижута и изкусителната татуировка, която обхващаше малките й гърди, заобикаляше пъпа и се стесняваше надолу към бедрата в явно предизвикателство. Доминик безпомощно осъзна, че никой мъж не можеше да устои на подобна красота особено когато е съпроводена с поканата, която струеше от хипнотичните й очи. Сега вече бе сигурен, че тя е знаела, че той ще дойде, и се е приготвила специално.
Две стъпки и стройното й тяло се допря до неговото. Опита се да заповяда на мускулите си да се задвижат, за да се отдръпне, ала тя го привлече с нетърпелива и страстна целувка.
Съпротивата му се разпиля на хиляди късчета. Сграбчи я жадно, а ръцете му пламенно я загалиха. Кръвта пулсираше в слепоочията му толкова силно, че едва усети как ръцете й се вкопчват в ризата му и я разтварят, така че нейната гола плът да докосне неговата.
Дишането му се учести, а краката му омекнаха. Мериъл го привлече към дебелия килим. От устните й се изтръгна радостен и триумфиращ смях. „La Belle Dame Sans Merci“, безмилостната красавица, която можеше да открадне душата на мъжа и да го накара да й бъде благодарен за това.
Доминик се излегна до нея, а устата му с наслада се плъзна по гърлото и меките извивки на гърдите. Когато погали плоския й корем, устните й се разтвориха и започнаха да напяват някаква тъжна и чувствена мелодия. Отначало песента й бе толкова тиха, че можеше да си помисли, че си я въобразява, но колкото ласките му ставаха по-дръзки, толкова гласът й се извисяваше.