Очите й се свиха и заприличаха на цепки.
— Ти смяташ, че съм луда?
— Не. Но възпитанието ти е било толкова необичайно, че не разбираш напълно правилата на обществото.
Тя продължи да сплита косата си.
— Твоята чест не е пострадала, Ренборн. Аз съм съблазнителката, не ти.
Той махна нетърпеливо с ръка.
— Това, което има значение, не е кой е виновен, а последствията. — Поколеба се, осъзнавайки, че е длъжен да зададе един неудобен въпрос не само за да задоволи собственото си любопитство, но и защото от отговора й зависеше твърде много бъдещето му решение. — Ти някога… любила ли си се с друг мъж?
Тя въздъхна. Гневът й се стопи.
— Не, макар че не бях девствена. В женското отделение се приказваше, че могат да ме дадат за наложница на един съсед, приятел на раджата. Косата ми бе необикновена, а в Индия много често малки момичета стават наложници. Една от по-възрастните жени на раджата, Асма, бе много загрижена за мен и използва фалос от камък, за да разкъса девствената ми ципа.
Нямаше да я разбере, ако не бе виждал фалос от камък, докато беше в училище. Синът на един индийски офицер го бе донесъл, за да впечатли съучениците си. Момчетата се трупаха около грубо издялания мъжки орган, съзерцавайки го с интерес и неудобство. Доминик се потресе, че едно малко дете е било обект на подобен варварски ритуал. Ужасно!
— Беше направено с добри намерения, за да ми спестят по-големи страдания. — Младата жена обви коленете си с ръце и зарови глава в тях. — Асма бе бита с камшик, задето бе отнела девствеността ми. Тогава бе решено да ме върнат обратно на англичаните. Вероятно тя го е предвидила.
Можеше само да гадае какво бе преживяла в онази далечна и чужда страна. Това обясняваше и защо се бе върнала завинаги променена.
— Независимо от каменния фалос ти си останала девствена, което означава, че бракът е задължителен — заяви Доминик, като се стараеше гласът му да прозвучи невъзмутимо като нейния. — Толкова лошо ли ще бъде? Аз смятах, ме не съм ти безразличен.
Погледът й омекна.
— Знаеш, че наистина те харесвам, но това не означава, че искам да се омъжвам. — Погледна го умолително. — Не може ли да си останем така, както сме сега? Тези последни седмици бяха толкова щастливи.
— Не е възможно, моя вълшебнице. Посещението ми тук трябва да свърши с брак. Обществото ще бъде ужасено, ако решим да живеем заедно, без да сме свързани в свещен съюз. Твоите настойници никога няма да го позволят, дори и аз да се примиря с ролята на съблазнител на едно невинно момиче, което със сигурност не съм готов да направя. Ако не искаш да се омъжиш за мен, ще трябва да си тръгна.
Тя вирна брадичка.
— Аз съм господарката на Уорфийлд, кой би се осмелил да ме съди?
Това бяха сенките на нейните предшественици. Историческите книги и старите дневници, които изпълваха лавиците, очевидно бяха повлияли на мисленето й.
— Ние сме длъжни да живеем в този свят, Мериъл. Ако беше вдовица на средна възраст, можеше да ме назначиш да речем… за управител и тогава бихме могли да живеем заедно, ако сме дискретни. Но ти си млада и красива, а всички смятат, че разсъдъкът ти е помрачен, което още повече усложнява нещата.
— Това не е вярно!
— Може би не е, но сега ще си платиш за всички години, през които си правила това, което ти се харесва, и си оставила всички да си мислят, че си луда — откровено й заяви той. — Макар че вече говориш, ще е нужно време твоето семейство да те възприеме като напълно нормална и интелигентна жена, способна сама да взима решения.
Мериъл пристегна сарито около тялото си.
— Аз ще говоря само с теб.
Едва не простена от раздразнение. Как бе възможно едновременно да е толкова умна и толкова сляпа?
— Не можеш да се преструваш, че нищо не се е случило. Ако е необходимо, аз ще кажа на дамите, че можеш да говориш не по-зле от тях.
— Те няма да повярват, освен ако не ме чуят със собствените си уши.
Доминик сподави една ругатня. Знаеше, че е права. Ако заявеше, че тя говори с него, но не го докажеше, дамите щяха да си помислят, че и неговият разсъдък се е помрачил.
— А какво ще стане, ако си забременяла? Твърде възможно е, а бременността не е нещо, което може да се пренебрегне. Ако родиш дете, без да си омъжена, обществото ще ни отхвърли заради неморалното ни поведение. Би ли искала това да се случи?
Мериъл ахна и сложи ръка на корема си, сякаш тази възможност въобще не й бе минавала през ума. За един ужасен миг той си представи как тя решава да се омъжи за Кайл и ражда неговия син като наследник на Рексъм. Това със сигурност би било отмъщение срещу несправедливостта на съдбата.