Мериъл отново обви коленете си с ръце и започна да се люлее като малко дете. Прокле се, че я бе разстроил така. А още повече, че бе позволил да се стигне до тук. Опиумът нямаше да го замае, ако бе проявил достатъчно здрав разум да стои далеч от нея.
Отдръпна се от прозореца, коленичи и успокоително я потупа по голата ръка.
— Съжалявам, че те разстроих, моя вълшебнице. Ако не си бременна — а най-вероятно не си, — животът ти няма да се промени. Аз ще си замина и ти много скоро ще ме забравиш. — С болезнена яснота обаче осъзна, че той никога няма да я забрави.
— Не! — Рязко вдигна глава и се втренчи в него. — Не можеш ли да станеш мой управител? Ще бъда не по-малко дискретна от всяка възрастна вдовица.
Идеята бе опасно изкусителна. Да бъде с Мериъл, без да си навлече възмущението на семейството или на обществото… Не! Това бе абсолютно невъзможно!
— Не е достатъчно, Мериъл. Аз искам да държим главите си гордо изправени и пред Бог, и пред обществото, а не да се крием в сенките като някои прелюбодейци.
— Няма значение какво ще си мислят другите! — пламенно възкликна младата жена.
— Мнението на другите винаги има значение, освен ако не живееш съвсем сама в някоя пещера. — Улови погледа й, изпълнен с желание да я убеди. — Изборът е твой, Мериъл. Можеш да откажеш да се омъжиш и да запазиш свободата си. Или да се омъжиш за мен. — Преглътна тежко. — Или за Кайл. Или за който и да е друг мъж. Но аз няма да бъда твоят незаконен любовник.
Тя затвори очи, сякаш по този начин щеше да прогони думите му. Със сплетените коси и високите скули в този миг изобщо не приличаше на дете. Беше жена. Уморена жена.
— Не искам да си отиваш — прошепна Мериъл. — аз… се нуждая от време, за да свикна с толкова промени. Ще ми го дадеш ли?
— Имаме малко време, докато брат ми се завърне пътуването си. — Разтвори ръце и тя се отпусна в прегръдките му. — Може би още две седмици. Дотогава ще знаеш дали си забременяла.
Мериъл въздъхна и сложи глава на гърдите му. Изпълнен с безкрайна нежност, Доминик отметна една копринена къдрица от челото й. Тя беше като пеперуда, току-що измъкнала се от пашкула, безкрайно уязвима, решена да оцелее в непознатия нов свят. Възхищаваше се на смелостта й.
Наведе се, за да я целуне с братска и утешителна целувка. Тя обаче отметна глава и устните й се впиха в неговите. Доминик усети, че се възбужда и угризенията на съвестта го връхлетяха с нова сила. Това, което беше грешно преди няколко часа, беше грешно и сега, но този път не можеше да се извини с действието на опиума.
Мериъл плъзна ръка под широката му риза.
— По време на вечерята бях щастлива, като знаех, че под тези смешни джентълменски одеяния носиш моето mehndi върху кожата си.
Пръстите й разрошиха нежно косъмчетата на гърдите му и решителността му се разколеба. Положението им едва ли можеше да стане по-лошо, отколкото бе в момента. Бог да му е на помощ, ала я желаеше толкова много, и с тялото, и с душата си. Копнееше да й покаже колко силно я обича.
Затова дръпна сарито от рамото й и целуна изящните извивки на татуировката, които обхващаха гърдите й. Рисунките бяха толкова примитивни и толкова неанглийски, че му помогнаха много по-лесно да забрави света на строгите правила и ограничения, който ги очакваше извън тяхното убежище.
Езикът му се плъзна надолу по тялото й, вкусвайки леко солената й кожа, докато го облъхваше уханието на рози. Задавените й стенания го възбуждаха по-силно и от най-силния афродизиак.
Този път се сляха с пълното съзнание за това, което вършат.
Мериъл реши да спи в дървената къща, за да избегне сбогуването с Рексъм и Лусия на следващата сутрин. Доминик предпочиташе да остане с нея, но сметна, че е по-умно да не дава повод за въпроси къде е прекарал нощта. Затова я целуна за последен път, преди да се спусне по въжената стълба, и промърмори:
— Спи добре, моя вълшебнице.
— Ще те сънувам — тихо се засмя тя, — Доминик…
За пръв път го наричаше с малкото му име. Да го чуе от устните й и да си тръгне, бе все едно да му изтръгнат сърцето.
Още по-тежко му се стори завръщането в тъмната нощ. Не можеше да прогони ужасяващия страх, че двамата никога вече няма да бъдат толкова близки.
Глава 26
Лусия прегърна брат си и прошепна:
— Добре изиграно, Дом. Тази сутрин си толкова строг и високомерен, че наистина повярвах, че си Кайл.
Той я пусна и й се усмихна.
— Опитай се да се държиш прилично, моя малка сестричке.