Тя започна да пищи.
Глава 27
Въздухът трептеше от църковните камбани, които отброиха дванадесет на обяд. В тъмната стая Кайл държеше ръката на Констанца. Питаше се дали в католическите градове има повече камбани, или просто той им обръща повече внимание тук, понеже прекарва толкова време в чакане и ослушване?
Беше много по-лесно да мисли за камбаните, отколкото за края, който наближаваше неумолимо. Предишният ден бе посетил най-близката църква, за да се увери, че свещеникът е подходящ и че ще дойде веднага щом го повикат. Разговаряха на френски. Кайл остана впечатлен от нежната душа на отец Джоакин. Надяваше се, че няма да му се наложи скоро да го види отново, но преди половин час един слуга бе отишъл до църквата по молба на Констанца.
Сега тя бе задрямала. Беше толкова слаба, че кожата й почти прозираше, но все още притежаваше невероятна, затрогваща красота.
Щеше да бъде много по-лесно да наеме болногледачки и да остави Констанца на съдбата й, но това щеше да бъде проява на страхливост — нещо, което Кайл никога не би си простил. Беше длъжен да я доведе в Испания и да остане с нея до края, независимо колко трудно и мъчително ще бъде за него. Може би да понасяш болката, означаваше да си истински мъж. Доминик бе преживял мъчителна душевна болка в армията и това му бе дало вътрешна сила, за която Кайл искрено му завиждаше.
Дори и на стотици километри от Ватерло, в тишината и спокойствието на Дорнлей, Кайл бе почувствал тъмните сенки на страданието, обвили брат му. Тогава бе решил, че Доминик е или мъртъв, или тежко ранен. Бе се опитал да промени решението му, когато брат му постъпи в армията, но успя единствено да предизвика гнева му. Когато Доминик тръгна, за да се присъедини към своята част, Кайл бе сигурен, че никога повече няма да го види.
След Ватерло бе заминал възможно най-бързо за Лондон с намерението след това да продължи за Белгия. Когато пристигна в столицата, списъците с убитите, изчезналите и ранените вече бяха разлепени. Тогава узна, че Доминик е само леко ранен.
Засрамен от паниката си, реши да не заминава за Брюксел, опасявайки се, че брат му ще се изсмее на неоснователната му загриженост. По-късно съжаляваше за решението си, защото след Ватерло се отчуждиха окончателно. Въпреки че физически Доминик не бе пострадал лошо, душата му остана завинаги ранена. Кайл често се питаше коя бе причината брат му толкова бързо да се превърне от момче в зрял мъж, ала Доминик така и не му я каза.
Дали щеше да бъде по-иначе, ако беше отишъл в Брюксел веднага след битката? Може би двамата щяха отново да станат приятели, вместо да се отдалечат толкова много, че едва да си разменят по някоя дума. Може би предчувствието му е било знак за пълното отчуждение, а не за физическа смърт.
За щастие скоро след това срещна Констанца. Отначало тя бе само възбуда и удоволствие. По-късно се превърна в необходимост.
А сега я губеше завинаги.
— Querido… — Клепачите й потрепнаха, разкривайки тъмните й очи, които сякаш виждаха отвъд света на смъртните.
— Свещеникът скоро ще дойде — успокои я той.
Пръстите й се размърдаха — немощен жест на нетърпение.
— Ти си този, за когото се тревожа. Безпокоя се за теб mi corazon.
Кайл повдигна изненадано вежди.
— Защо? Аз съм добре.
— Въпреки това се тревожа. — По устните й пробягна лека усмивка. — Ще бъдеш ли щастлив? Ще бъдеш ли разумен? Ще се сближиш ли отново с брат си?
— Странно… Аз самият току-що си мислех за Доминик — Усмихна се тъжно. — Не мога да се закълна, че ще бъда щастлив или много мъдър, но ти обещавам, че ще се опитам да възстановя връзката си с него.
— Не бих могла да те моля за повече. — Тя затвори очи, за да събере сили. — А какво ще стане с онова английско момиче? Наистина ли възнамеряваш да се ожениш за нея?:
Не беше мислил много за лейди Мериъл. Вече дори смътно си спомняше лицето й. Светлите й тонове му се струваха безлични до тъмната красота на Констанца, която толкова много обичаше. И все пак тя не бе непривлекателна. У нея имаше нещо уязвимо, което бе странно затрогващо.
— Смятам, че този брак ще ме устрои — бавно рече той. — Момичето се нуждае от някой, който да се грижи за нея.
— Тъкмо затова се тревожа — въздъхна Констанца. — В брака има много повече от това да бъдеш нужен някому, querido. Ти си твърде млад, за да се задоволиш с толкова малко.
Думите й го засегнаха.
— Нима не съм ти бил достатъчен?
Тънките й пръсти се обвиха около неговите.
— Знаеш, че не това имах предвид. Просто искам да имаш най-доброто — едно младо момиче, умно и мило, което ще те обожава и ще кара сърцето ти да пее.
Той се наведе и я целуна по челото.