— Аз имах най-доброто, Констанца. Не очаквам това да се случи отново.
— Diabolo! — промърмори тя и в очите й заблестяха сълзи. — Това е краят на моя живот, querido, а не на твоя. Обещай ми, че след като си отида, ти ще живееш живота си пълноценно. Длъжен си да го направиш.
Преди да успее да й отговори, влезе свещеникът, облечен в дълга бяла роба. Думите му, изречени на бърз испански, се отнасяха към Констанца.
Кайл тихо се оттегли в ъгъла, за да наблюдава ритуала. Констанца едва ли имаше нужда от изповед. На душата й не тежаха грехове, защото тя бе най-прекрасната жена, която някога бе познавал. Чу молитви за упокой.
Почувства се някак си странно откъснат от ставащото пред очите му. Над леглото висеше разпятие, изобразяващо страданието и пролятата кръв на Божия син. Неанглийската сцена едновременно го заинтригува и отблъсна. Но за Констанца тази вила бе като скъп спомен от детството, носещ просветление и мир. Затова си струваше дългото пътуване.
Докато свещеникът привършваше с молитвите, Кайл бе осенен от зашеметяваща мисъл. Как не му бе хрумнало досега? Пристъпи напред и каза на френски:
— Отче Джоакин, можете ли сега да венчаете мен и сеньора Торес?
— Кайл! — ахна Констанца.
Свещеникът примигна зад очилата в сребърни рамки.
— Не е необходимо. Тя вече е миропомазана. Всички грехове са й опростени.
— Тя никога не е била грешница — остро отвърна Кайл. — Аз искам да се оженим не заради Бог, а заради нея и заради себе си. — Гласът му омекна, когато попита на английски: — Ще ме приемеш ли за свой съпруг, моя скъпа Констанца?
Тя го погледна безпомощно.
— Не е правилно да се изправиш пред младата си невеста като току-що овдовял мъж, mi corazon.
Той приближи до леглото и взе ръката й.
— Това, което е помежду ни, няма нищо общо с нея, Констанца. — Поколеба се, изненадан от силното си желание за този брак. — Не искам да те насилвам, но ще бъда много щастлив и за мен ще бъде голяма чест, ако се съгласиш да станеш моя съпруга.
Известно време тя остана мълчалива. После устните бавно се извиха в сияйна усмивка.
— Ако наистина го искаш, за мен не може да има по-голяма радост.
Кайл погледна към свещеника.
— Ще изпълните ли церемонията, отче Джоакин?
— Би било много необичайно, а и вие не сте католик. Замисленият му поглед се отмести от Констанца към Кайл — Но със сигурност Бог би благословил подобен съюз.
Кайл отиде в стаята си, за да вземе златния пръстен с печата и герба на Ренборн. Когато се върна, Тереза бе подредила цветя край леглото и бе дала изящен букет на господарката си. Констанца бе подпряна на купчина възглавници, а тъмната й коса се спускаше по раменете. В украсения си с дантела бял пеньоар тя удивително приличаше на младоженка. Лицето й имаше леко развеселено изражение, ала очите й бяха ужасно уморени.
Кайл преплете пръсти с нейните. Макар че никога не си бе представял, че ще се ожени по този начин, когато погледна измъченото й красиво лице, разбра, че постъпва съвсем правилно. „Докато смъртта ни раздели.“ Повтори клетвата с твърд глас. Пръстенът бе твърде широк за тънкия и пръст но тя стисна златната халка в дланта си.
— Mi esposo… Съпруже мой…
Целуна я с безкрайна нежност, припомняйки си годините на страст и обич, които бяха споделили. Неговата любима… Неговата съпруга… Мили Боже, как би могъл отново да изпита подобна близост? Невъзможно!
Свещеникът и слугите, които бяха изпълнили ролята на свидетели, се оттеглиха и оставиха младоженците сами. Констанца затвори очи. Лицето й бе бледо и уморено.
— Виждам ги около себе си, Кайл — сънено промълви тя. — Родителите ми и сестра ми са се надвесили над мен като ангели. Всички онези, които съм обичала и изгубила. Толкова са истински, че се учудвам, че и ти не ги виждаш.
Кайл преглътна мъчително.
Дишането й се учести. Вече с усилие си поемаше въздух.
— Ще ме занесеш ли в градината? Искам да видя слънцето и цветята за последен път.
Поколеба се, мислейки за болката, която толкова дълго я бе измъчвала, но в момента тя изглежда се бе извисила над нея. Затова се изправи, отвори вратата към вътрешния двор и я взе на ръце. Невестата му бе лека като перце, занесе я до каменната пейка под портокаловото дърво, настани я в скута си и облегна главата й на рамото си.
— Удобно ли ви е, лейди Максуел? — тихо попита той.
— О, да! — Тя се намести с въздишка. Сладкият дъх на портокаловите цветчета опияняваше сетивата им. — Лейди Максуел… — промърмори Констанца с иронична нотка. — Колко внушително звучи!
Бризът шумолеше в листата над тях и белите венчелистчета се сипеха по черните й коси. Кайл я целуна нежно. Тя бе въплъщение на женската топлина и чар. Как щеше да живее без нея?