— Обичам те, Констанца. — Думите, които никога не бе изричал, сами се изплъзнаха от устните му.
Тя леко наклони глава.
— Знам, querido, но не мислех, че го осъзнаваш.
Младият мъж се засмя, питайки се как може едновременно да се чувства толкова щастлив и толкова нещастен, смехът му замря. Изведнъж осъзна защо бе почувствал толкова силна нужда да се ожени за нея — за да може да признае любовта си.
— Ти си все същата, скъпа моя.
— Не бих могла да бъда друга. — Спря, за да си поеме дъх, после с усилие продължи: — Аз бях благословена, Кайл. След смъртта на семейството ми смятах, че съм прокълната, обречена на греховен живот и самота. Дълго след като надеждата вече си бе отишла, Бог ми изпрати теб, за да възстановя целостта ми. — Затвори очи за миг. Когато ги отвори, пламтяха като въглени. — Обичам те, съпруже мой. И заради мен — продължи напред и живей!
— Ще го направя, mi corason!
Констанца не каза нищо повече. Той я държа, докато сенките се удължиха. Цветчетата продължаваха тихо да се сипят над главите им. Най-после остана сам.
Глава 28
Доминик се събуди с разтуптяно сърце, а ноздрите му бяха изпълнени с уханието на портокалови цветчета. Трябваше му известно време, за да си спомни, че се намира в страноприемницата до абатство Бриджтън, в чиито околности се намираше имението на лорд Еймуърт. След като напуснаха Уорфийлд, изпрати Морисън и по-голямата част от багажа с каретата в Лондон. Камериерът, който бе твърде разстроен, за да протестира, замина, без да каже нито дума.
Благодарение на бързината на Пегас, Доминик стигна до Бриджтън за по-малко от ден. Въпреки нетърпението си да се види с лорд Еймуърт, все пак спря за няколко часа, за да си почине и освежи след пътя. Ситуацията бе достатъчно сложна и нямаше смисъл да се втурва в къщата на графа мръсен и с безумен поглед.
Все още треперещ, Доминик седна на ръба на леглото и зарови лице в шепите си. Защо, по дяволите, сънуваше портокалови цветчета? Макар че не можеше да си спомни нищо друго от съня, той се чувстваше потиснат и нещастен.
Кайл! Успя да поизбистри обърканите си чувства и осъзна, че Кайл е потънал в дълбока печал. Странно, но това не бе някаква опустошителна скръб, а по-скоро усещане за умиротворение и примирение.
Затвори очи, опитвайки се да изпрати своята съпричастност на брат си. После се изправи и започна да се приготвя за най-важната среща в живота си.
Макар че бе решил да сложи край на измамата, за да не усложнява съвсем положението, Доминик подаде на лакея една от визитните картички на Кайл. Въведоха го в обширна приемна. След като почака доста време, господарката на дома най-после се появи. Закръглена и хубавичка, лейди Еймуърт изглежда по природата бе от жените, които постоянно се усмихват, ала в този момент пухкавото й лице беше засенчено от изтощението и преживяната тревога.
— Лорд Максуел — наклони глава тя, — аз съм лейди Еймуърт. Разбира се, съпругът ми е говорил за вас. За здравето му ли сте дошли да се осведомите?
Доминик се поклони.
— Да. Както и да го информирам за нещо, което трябва да знае.
Тя се намръщи.
— Отнася се за онова бедно момиче, нали? Няма да позволя да безпокоите съпруга ми, лорд Максуел. Той беше много болен и състоянието му все още е критично.
— Повярвайте ми, не искам да застраша здравето му — пламенно заяви младият мъж. — Обаче съм сигурен, че той би желал да узнае това, което имам да му кажа.
— Добре. Можете да го видите за няколко минути — неохотно се съгласи нейно благородие. — Но ако го разстроите, начаса ще напуснете Бриджтън.
Тъкмо от това имаше нужда — да го изхвърлят от още една къща. Доминик безмълвно последва лейди Еймуърт нагоре по стълбите до стаята на съпруга й.
Еймуърт беше много слаб и изглеждаше много уморен, но протегна костеливата си ръка.
— Не е нужно да се тревожите толкова много, Максуел — сухо се усмихна той. — Още не съм на смъртно легло. Елинор няма да го позволи. — Погледна с обич към съпругата си. — Как е Мериъл?
— Сър! — Доминик стисна ръката му и отстъпи крачка назад. С крайчеца на окото си видя как лейди Еймуърт застава като страж от другата страна на леглото. — Надявам се да ме изслушате спокойно, защото не бих желал да подтикна съпругата ви към грубост.
Еймуърт леко се усмихна.
— Ще се опитам.
— Преди всичко, аз не съм Кайл Ренборн, виконт Максуел, а Доминик Ренборн, неговият брат близнак — направо заяви Доминик. — Искрено съжалявам за измамата. Първоначално вие сте се запознали с Максуел, но на него спешно му се наложи да замине. Затова помоли да заема мястото му и да замина за Уорфийлд.