Лейди Еймуърт ахна, а очите на съпруга й се разшириха.
— Знаех, че Максуел има по-малък брат, но не подозирах, че сте близнаци. — Погледна изпитателно госта си. Това обяснява смътното ми усещане, че има нещо различно у вас. Нашият разговор за Мериъл също ли бе лъжи?
— В никакъв случай. — Облекчен, че Еймуърт прие новината за измамата толкова леко, Доминик продължи: — Моите намерения бяха да изиграя ролята на брат си възможно най-добре, така че, когато той се върне, никой да на забележи разликата. Аз… аз не очаквах, че ще се влюбя в Мериъл, но това се случи. Вярвам, че аз също не съм й безразличен. Откакто пристигнах в Уорфийлд, тя много се промени и дори започна да говори.
Тази новина предизвика много по-голямо смайване отколкото заявлението му, че не е Кайл. Лейди Еймуърт явно бе твърде заинтригувана, за да го изгони от спалнята на съпруга си. Младият мъж набързо им разказа за това, което се бе случило, и завърши с думите:
— Не знам дали Мериъл ще се омъжи за мен — тя изпитва отвращение към брака, — но ми каза, че със сигурност няма да се омъжи за брат ми.
Еймуърт се намръщи.
— Да не би да сте дошли да ми поискате разрешение да я ухажвате от свое име?
Доминик се поколеба за миг. Разбираше, че отговорът му завинаги ще отреже всички пътища на брат му. Обаче нямаше избор. Мериъл бе на първо място.
— Да, макар че не знам как да ви убедя, че не се интересувам от богатството й. Моето наследство е доста скромно в сравнение с нейното.
— Няма да е лошо, ако Мериъл се омъжи за човек, който ще живее с нея в Уорфийлд — бавно отбеляза Еймуърт. — Единственото възражение, което имах спрямо Максуел, бе, че през по-голямата част от времето задълженията му ще го задържат в Лондон и Дорнлей. Може би ще ви дам благословията си — ако наистина обичате Мериъл и тя ви приеме.
— Благодаря ви, сър! — пламенно възкликна Доминик. — Ще се закълна във всичко, което пожелаете, че искрено обичам Мериъл. Никога досега не съм се чувствал толкова щастлив, толкова жив… — Млъкна, защото видя развеселеното лице на Еймуърт и осъзна, че е започнал да бъбри несвързано.
Овладя се и продължи:
— Дойдох, защото, преди да се опитам да спечеля съгласието на Мериъл да стане моя съпруга, се налага да се разреши друг спешен проблем. Лорд Греъм е узнал за болестта ви и преждевременно се е завърнал в Англия. Семенният адвокат му е казал за вашите надежди относно брака на Мериъл. Затова той нахлу в Шропшир. Вчера ме изхвърли най-позорно от Уорфийлд и заплаши, че ще ме убие, ако кракът ми отново стъпи там.
Еймуърт простена, а съпругата му се намръщи. Лордът вдигна ръка, за да я спре, и тъжно рече:
— За съжаление аз не съм в състояние да го отстраня от Уорфийлд.
Доминик мрачно се усмихна.
— Бих бил доста жалък, ако се крия зад гърба ви. Да се опълча срещу Греъм е мое задължение, но бих се чувствал по-уверен, ако имам вашето одобрение и морална подкрепа.
— Моето одобрение и морална подкрепа малко ще ви помогнат в този момент. — Еймуърт се размърда неспокойно под завивките. — Наистина не бе почтено да действам зад гърба на Греъм, но аз чувствах, че Мериъл има нужда от нормален живот. Макар че ми се струвате подходящ съпруг за племенницата ми, разбирам и гнева на Греъм. Съмнявам се, че той ще напусне Уорфийлд само защото вие го желаете.
— Мериъл е пълнолетна и като господарка на Уорфийлд има законни права да приема всеки, който намери за добре. Възнамерявам да се възползвам от този факт.
— Ще ви дам писмо, с което ви упълномощавам да действате от мое име. — Еймуърт въздъхна уморено. — Дали ще ви помогне?
— Сигурен съм, че да. — Доминик видя, че лейди Еймуърт всеки момент ще прекрати посещението му, затова побърза да добави: — Тръгвам си, преди да съм ви изтощил прекалено много, сър. Само един последен въпрос. Да знаете случайно дали генерал Еймс има съдийски правомощия?
Лицето на Еймуърт се разведри.
— Да, освен това е и бивш командир на Греъм. Може бе ще успеете да разрешите този проблем без излишни усложнения, Ренборн.
Доминик се поклони.
— Надявам се. За мен е важно и двамата настойници Мериъл да одобрят брака. Кълна се, че й желая само най-доброто.
— Почакайте ме долу — каза лейди Еймуърт. — След малко ще сляза.
Доминик крачеше неспокойно из приемната, когато лейди Еймуърт се появи със сгънат лист в ръка.
— Ето писмото. Моят съпруг ми го продиктува и с собственоръчно го подписа.
— Благодаря ви, лейди Еймуърт. — Пъхна писмото във вътрешния джоб на сакото си. — Много съм благодарен на двама ви. Ще ви държа в течение.
Беше се запътил към вратата, когато тя го спря с думите: