Насочиха се право към Блейдънхам. Спряха съвсем за кратко късно през нощта в една запусната страноприемница. По пътя обсъдиха плана за действие. И двамата се съгласиха, че един разгневен аристократ има всички шансове да успее, затова решиха да нахлуят в лудницата с гръм и трясък като лятна буря.
Веднага щом вратата се отвори, Доминик влезе и властно заяви:
— Трябва веднага да говоря с доктор Крейторн!
Слабата прислужница нерешително промърмори:
— При него в момента има пациент, сър.
— Не ме интересува дори при него да е самият Господ! — излая Доминик. — Ще ме приеме на часа, ако не иска много скоро да се озове в затвора в Шрусбъри.
Толкова убедително се бе превъплътил в надменния и нетърпящ възражения лорд Максуел, че изобщо не се изненада, когато прислужницата ужасено побягна. Впечатлението се подсилваше от Кемал, който изглеждаше див и опасен.
След няколко минути Крейторн се появи в приятно обзаведената приемна.
— Какво означава всичко това? — Лицето му измени цвета си, щом видя посетителите си. — Лорд Максуел, предполагам, че сте дошли заради лейди Мериъл Греъм?
Доминик го изгледа пронизващо.
— Правилно предполагате. Искам веднага да я предадете на грижите ми.
— Не мога да го направя — спокойно отвърна лекарят. — Тя е доведена тук от чичо си, който е неин законен настойник и само той има правото да иска освобождаването й. Графът ме предупреди да я пазя много строго. Тук тя ще получи лечението, от което се нуждае.
— Лорд Греъм е бил един от настойниците на лейди Мериъл, когато тя е била дете. Сега дамата е пълнолетна така че той няма законна власт над нея — рязко заяви Доминик. — Нито пък правото да затваря една здрава жена в лудница.
Крейторн поклати глава.
— Не познавате ситуацията. Момичето се бори като диво животно. Рядко съм виждал такава лудост.
— Разбира се, че ще се бори! — Доминик пристъпи заплашително напред. — Ако вас ви отвлекат от дома ви и ви затворят, вие няма ли да се борите?
Докторът примигна, сякаш подобна мисъл изобщо му бе хрумвала досега. Обаче успя да се овладее и убедително заговори:
— Вие разсъждавате напълно погрешно. Тя не е станала луда, задето е доведена тук, а е тук, защото е луда. Как иначе лорд Греъм ще я настани в клиника за душевно болни?
Какво би могло да убеди Крейторн? Доминик импровизира:
— Лейди Мериъл и аз сме сгодени, а Греъм иска да предотврати брака ни. Нейният вуйчо обаче, лорд Еймуърт, одобрява нашия съюз. — Извади писмото на Еймуърт и го връчи на лекаря.
Крейторн го прочете два пъти, после му го върна и се намръщи.
— Много добре. Но Еймуърт не е виждал племенницата си в момент на пристъп. Така че не е запознат със сегашното й състояние.
— Отвличането на Мериъл от Греъм няма нищо общо с нейното душевно състояние. — Давайки воля на въображението си, Доминик продължи: — Според мен той е злоупотребил с наследството на Мериъл и се страхува от финансовата проверка, която ще се извърши, след като тя се омъжи. За да прикрие престъпленията си, се опитва да попречи на сватбата ни.
След като се съвзе от смайването си, лекарят възмутено възкликна:
— Но това е нелепо! Измисляте си някаква наивна мелодрама, в която могат да повярват единствено слабоумни млади девици. Много по-убедително е това, което Греъм ми каза — че вие се домогвате до състоянието й и искате да се ожените за нещастното момиче, за да сложите ръка на богатството й.
— Наследникът на Рексъм няма нужда да се жени за пари. — Гласът на Доминик стана застрашително тих. — А смятате ли за наивна мелодрама следната история: съпруг затваря жена си в лудница само защото последната е отказала да му се подчинява? Попитайте Джена Еймс или баща й дали такива неща не стават в живота.
Крейторн пребледня.
— Онова бе злощастен инцидент. Двата случая нямат нищо общо.
— Така ли? И в двата случая един мъж води при вас една жена и заявява, че е луда, а вие се съгласявате, защото тя се опитва да се защити — заяви Доминик. — За госпожица Еймс повярвах, че сте били жестоко подведен от злия й съпруг, но вече не съм толкова сигурен. Що за здравно заведение ръководите вие, Крейторн? Колко души държите затворени тук против волята им?
— Нито един! — отвърна докторът, но изглеждаше доста уплашен. — Лейди Мериъл е напълно луда, мога да го потвърдя!
— Ако тя е луда, то е заради това, което сте й сторили! — избухна Доминик. — Ще я отведа веднага оттук или, кълна се в Бога, ще се върна със съдия и полиция и ще срина това проклето заведение до основи! Всеки вестник във Великобритания ще научи историята за известния лекар, който затваря богати жени, за да могат роднините им от мъжки пол да си присвоят парите им.