Изчака, докато очите й привикнат с мрака. Ренборн лежеше, огрян от лунната светлина. Одеялото се бе свлякло от голите му гърди. Съдейки по смачканите му дрехи, той просто ги бе свалил набързо и се бе проснал в леглото.
Харесваше тялото му — широко в раменете и тясно в кръста. Със стройни крайници и здрави мускули на мъж, свикнал с физическа работа. Татуировката върху гърдите му вече бе доста избледняла, но все още се виждаше на бледата лунна светлина — напомняне за интимните мигове, които бяха споделили.
Да бъдат в една и съща стая и да дишат един и същ въздух — това предизвика рязко спадане на натрупаното напрежение. Когато чичо й изгони Ренборн от Уорфийлд, беше ужасена, че той си тръгва завинаги. Изобщо не бе очаквала, че ще разбере какво е станало с нея и ще й се притече на помощ. Тази мисъл я заля с нежност.
Изпълнена с копнеж да почувства гладката му кожа под пръстите си, Мериъл свали ризата си и се покатери в леглото. Като внимаваше да не го събуди, тя внимателно се сгуши до него — гърдите й се притиснаха до гърба му колената й се мушнаха между бедрата му. Отпусна се, почувствала се в пълна безопасност. Ароматът му бе толкова познат и я изпълваше с неясно задоволство.
Сънливо погали гърдите му, наслаждавайки се на контраста между гладката, топла кожа и меките къдрави косъмчета. Въпреки обзелото я спокойствие, се чувстваше изгарящо жизнена.
Целуна вдлъбнатината под рамото му, вкусвайки соления вкус. Това, което започна с желанието за обикновена близост, се промени с ускоряването на пулса й. Дали можеше да се чифтоса с мъж, докато той спи? Би било забавно да опита.
Плъзна длан по твърдия му хълбок под одеялото, после я премести отпред, докато откри това, което търсеше. Вече полувъзбуден, членът му се втвърди в ръката й. Спомените за предишното им съвкупление оживяха в паметта й тя започна да го гали.
— Мериъл — промърмори Ренборн. Изтърколи се по гръб привлече я по-близо и започна да гали едната й гърда.
Не бе напълно събуден, но инстинктите му го водеха. Тя повдигна глава и го целуна. Устните му, топли и подканващи, я възбудиха. Искаше й се да го обхване целия да разруши всички бариери, докато се слеят в едно.
Ръката му погали корема й и се спря между бедрата, запалвайки огън в слабините й. Когато пръстите му навлязоха дълбоко в нея, тя затаи дъх, смаяна от бързината на отклика си. Простена и захапа меката част на ухото му.
Той изведнъж се разсъни напълно.
— Мили Боже, ти наистина си тук! Мислех, че сънувам. — Целуна я жарко.
Изведнъж цялото й тяло оживя. Да, да! Искаше й се да го погълне и да потъне заедно с него в онази магия на живота, докато Блейдънхам завинаги изчезне от съзнанието й. Изтърколи се върху него, а краката й обхванаха неговите…
И откри, че проклетата му съвест също се бе събудила, защото я сграбчи за раменете, а пръстите му се впиха в плътта й.
— Предполагам това означава, че напълно си се възстановила — изрече той с нисък глас, треперещ от желание и една сдържан смях.
Мериъл потръпна от удоволствие. Да го дразни, докато спи, бе много приятно, но много по-хубаво бе да го има напълно събуден и обсебен изцяло от нея. Целуна го по шията, наслаждавайки се на гъделичкането на необръснатата му брада. Беше толкова мъжествен!
Той я повдигна, така че телата им да не се докосват, и прикова поглед в нейния.
— Не бива да го правим! Аз се заклех, че никога вече няма да те компрометирам. Или брак, или нищо, моя вълшебнице. Освен това по този начин обиждаме гостоприемството на генерал Еймс. На него никак няма да му хареса, ако разбере, че съм се възползвал от теб под неговия покрив.
Нима да бъдеш джентълмен, означаваше винаги да се мислиш за виновен, когато се съвокупляваш? Тя изсумтя, за да покаже възмущението си от нелепите му приказки, и се плъзна надолу, така че женствеността й се отърка в неговата мъжественост. Усещането я накара да простене от удоволствие и да закопнее за повече.
Той се скова и тя усети горещо пулсиране там, където плътта им се докосна. Бяха толкова близо, но не беше достатъчно. Мериъл се изви, отчаяно опитвайки се да го вкара вътре в себе си. Ръцете му обаче сграбчиха бедрата й, сковавайки я напълно.
— Престани, малка вещице — прегракнало изрече той. — Това не е хубаво.
Лунната светлина освети изопнатото му лице и малките ручейчета пот, които се стичаха по страните му от усилието да се овладее. Колко силен бе, щом можеше да се бори със страстта и да я побеждава. Тя не притежаваше и една десета част от неговия самоконтрол.
Усети как мускулите му се напрягат и започва да се отдръпва от нея. Мериъл се почувства така, сякаш я разкъсваха на две, лишавайки я от жизненоважната й част.