— Свободата си.
Жаси се поколеба. Устните й пресъхнаха. Колко й се искаше да се хвърли с плач в обятията му и да му заяви, че няма да понесе да живее далеч от него. Само дума да й беше казал в този миг — само един мил жест да беше направил — и тя нямаше да овладее напора на чувствата си.
Ала лицето му оставаше безизразно. Каква ирония… Преди се отвращаваше от него, а сега, когато го беше обикнала и го желаеше с цялото си сърце, той я беше намразил.
— Попитах те нещо, Жаси.
— Аз… — започна колебливо тя, но в този миг вратата се отвори и в кабинета нахлу сър Уилям.
— Джейми, „Лейди Дестъни“ тъкмо влиза в пристанището! Най-после! Вече е ясно, че дойде пролетта. — Той забеляза царящото в кабинета напрежение и смутено замълча.
— Да отидем да ги поздравим. — Джейми пусна ръката на жена си и бързо излезе от стаята. Жаси остана неподвижна, загледана след него. Сърцето й тежеше като олово.
Корабът докара не само оръжия, муниции и мечове, а и прекрасни английски дрешки за Даниел. От борда слязоха десетки нови заселници — сър Алън Уетингтън и Седрик Ейхърн, един картограф, един ковач, дърводелци, работници и занаятчии, освен това семействата на някои от мъжете, които вече живееха в колонията.
Сър Алън и сър Седрик бяха подслонени в една къща вътре в палисадата, която беше оскъдно обзаведена само с най-необходимото. Вечерта след пристигането бяха поканени у лорд и лейди Камерън. Жаси изпълняваше домакинските си задължения, обхваната от някаква треска. Щом съпругът й вече не се интересуваше от нея, тя щеше да му докаже, че другите господа ще съумеят да оценят прелестите й.
Леонор и Робърт също бяха поканени. Поднесоха диви пуйки, убити съшия ден от индианци, месни пастети и царевичен хляб. „Лейди Дестъни“ беше докарала и богат запас от кафе — питие, все по-популярно в Италия, а към него и прекрасни порцеланови чашки.
След вечерята мъжете доволно запалиха лулите си. Джейми с нетърпение очакваше да чуе новините от Англия. Всички се смееха, докато сър Алън иронично описваше скуката, която царяла в двора на крал Джеймс и съпругата му, датчанката Ана.
Седрик, Алън и Джейми бяха стари приятели. Бяха на една възраст и се бяха обучавали при едни и съши учители. Русият, синеок, винаги весел Алън напомняше на Жаси за Робърт. Седрик, представителен мъж с огненочервена коса и буйна брада, беше доста закръглен, но широкоплещест и с мускулести бедра. Двамата новодошли засипаха Жаси с галантни комплименти и тя направи всичко, което зависеше от нея, за да предизвика избухливия темперамент на мъжа си. Въпреки че на пръв поглед се държеше дискретно и образцово изпълняваше домакинските си задължения. Лека усмивка към Седрик, доверително докосване по рамото на Алън, което продължаваше малко повече от нормалното… Нищо друго. Нямаше да даде основания на Джейми да се оплаче, че се е оженил за прислужница в кръчма. Въпреки това завладя с щурм сърцата на новодошлите.
— Вече знаехме, че си офейкал надалеч и си се оженил, Джейми — отбеляза лукаво Алън. — Но не знаехме, че си взел най-прекрасната дама в цяла Англия. Къде я откри? Вероятно е била заключена в някой омагьосан замък, нали? Затова ли никога не сме я виждали?
Джейми беше изправен до камината, облегнат на перваза. Хвърли кратък поглед към Жаси и едва тогава отговори:
— Срещнахме се на път. Тя отиваше в семейното си имение, което е близо да моята къща, и аз я придружих.
Жаси сведе очи — смаяна, че въпреки безразличието си мъжът й не използва случая да я унижи в очите на приятелите си, като заяви, че е била прислужница в кръчма и се е промъкнала в стаята му, за да предложи услугите си. Защо ли се стараеше да запази доброто й име? Изправи се, допълни чашата на Робърт Максуел и мило му се усмихна.
Чарити изтича надолу по стълбата и пошепна нещо на ухото на господарката си. Жаси се усмихна на гостите си и весело заяви:
— Трябва да се извиня и да ви оставя, уважаеми господа. Синът ни е едва на един месец. По това време винаги се събужда и плаче за майка си.
Мъжете се надигнаха и Алън промълви:
— Трябваше да наемеш кърмачка, Джейми. Така щяхме по-дълго да се наслаждаваме на компанията на прекрасната ти съпруга.
— Майчинството е един от най-ярките таланти на моята лейди — отговори Джейми. — Тя никога не би допуснала друга жена да кърми детето й. Лека нощ, скъпа.
Говори така, сякаш майчинството е единственият ми талант, помисли горчиво Жаси. Джейми не се притесняваше, че жена му няма да присъства на празненството. Понечи да заяви, че скоро ще се върне, но плачът на Даниел долетя чак до салона и тя засрамено забърза по стълбата. Ала не можа да устои на изкушението и се обърна още веднъж, за да заяви на мъжете, които очаровани гледаха подире й, че ще се радва да ги види в дома си още утре. Срещна усмихнато мрачния поглед на Джейми, после погледна смутените лица на гостите, и забърза нагоре. Нека всички се питат какво не е наред в брака им.