Двадесет минути по-късно Джейми влезе в спалнята й. Жаси лежеше в леглото с Даниел. Бебето жадно сучеше от гърдата й, притиснало в нея малките си юмручета. Жаси не беше съблякла роклята, само беше разтворила корсета си.
Когато Джейми разтвори вратата с трясък, младата жена бързо се опита да прикрие гърдите си.
— Трябваше поне да почукаш.
— Нима забрави, че не се съобразявам с нормите на учтивостта? Освен това влизам в собствената си спалня. Не виждам причина да чукам.
Сърцето й биеше до пръсване.
— Сега спиш в другия край на коридора.
— Въпреки това влизам тук, когато аз реша.
Даниел, стреснат от нахлуването на баща си и резкия му глас, започна да плаче. Джейми стреснато побърза да затвори вратата.
— Ако идваш да ми кажеш нещо, слушам те — поде учтиво Жаси. — След това ще се посветя отново на майчинската си роля — моя особен талант. Впрочем смяташ ли, че това е единствената ми дарба, милорд?
— Ти притежаваш много дарби, Жаси. Продължавай да кърмиш детето. Ще остана тук.
Жаси прехапа устни, сведе глава и отново подаде зърното на Даниел. Джейми щеше да остане тук. Беше го разгневила, но най-после беше успяла да го върне в семейната спалня.
Настъпи неловко мълчание. Скоро Жаси не можа да го понесе повече и се обади:
— Много интересен отговор даде на приятелите си, когато те попитаха за първата ни среща…
— Какво би трябвало да им кажа? Че съм се оженил за кръчмарска проститутка? Те и сами го забелязаха по безсрамното ти кокетство…
— Не съм кокетирала с никого — изсъска Жаси.
Джейми се приближи до леглото, докосна бузката на Даниел и помилва гърдите й. В тялото й пламна огън. Нека се карат, нека я вземе брутално и без задръжки — само да се озове отново в обятията му…
Ала Джейми побърза да отдръпне ръката си.
— Чуй какво ще ти кажа. Ако наистина се стремиш да получиш свобода, имаш позволението ми да напуснеш Америка с „Лейди Дестъни“. Но докато все още си тук — внимавай!
— Какво? — пошепна смаяно Жаси.
— Позволявам ти да ме напуснеш. Даниел остава тук, разбира се. Той е мой син и наследник.
— Никога няма да ме разделиш от него! — избухна възмутено младата жена. — Той е и мой син! Порасна в моето тяло и има много по-голяма нужда от мен. Нали го кърмя…
— По всяко време мога да назнача кърмачка.
— В никакъв случай.
— Лека нощ, скъпа.
— Джейми…
— Утре ще продължим разговора си. Щом си толкова загрижена за Даниел, би трябвало да му посветиш цялото си внимание. Нека се насуче добре, иначе пак ще се разплаче. Лека нощ.
Затвори тихо вратата след себе си и Жаси трябваше да притисне с ръка устата си, за да не изпищи. Даниел като че ли усети мъката й, защото изпусна зърното и се разплака.
— Тихо, миличък — пошушна майката и нежно го залюля в ръцете си. — Аз съм тук, при теб и никога няма да те напусна. Толкова те обичам…
Не. Джейми не можеше да я принуди да се раздели със сина си. Тя беше негова жена Нямаше да й отнеме Даниел. Бебето скоро замлъкна и отново засмука топлото майчино мляко. По бузите й се стичаха сълзи, но след няколко минути изсъхнаха. Щеше да остане тук, да се пребори с мъжа си и да си го върне.
Нима самият той не беше казал, че жена му може да се справи с всяка ситуация?
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
На следващата сутрин Жаси узна, че Джейми е заминал. Трябвало да прекара два дни в Джеймстаун, за да вземе участие в решаването на някои проблеми около управлението на колонията. Там беше създадено законодателно тяло и той беше негов член, макар да не беше получил земите си от отговарящата за Джеймстаун компания, а направо от краля. В колонията Вирджиния царуваха закони, подобни на английските. И тук убийството, се наказваше със смърт, както й кражбата на кон, крава или магаре, все животни от извънредна важност за оцеляването на заселниците. В Карлайл Хъндрид почти не ставаха престъпления, макар че много от новодошлите идваха, за да избягнат английските затвори.
Общината усърдно се подготвяше за Великден. Джейми се върна на деветнадесети март, три дни преди празника. Жаси го поздрави учтиво — ала съвсем не толкова сърдечно, колкото Робърт и останалите гости. Докато ги поздравяваше, Джейми не откъсваше очи от нея и тя отлично усещаше, че мъжът й едва сдържа горещия си темперамент.
На вечеря се прояви като отлична домакиня и през цялото време не престана да флиртува и да се смее. Беше положила много усилия да създаде празнично настроение и бе повикала дори музиканти. Джейми не танцува с жена си. Ала тя вече не носеше дете под сърцето си и той не можеше да й забрани да приема поканите на други мъже. Гледаше я през цялото време, докато се въртеше в обятията на приятелите му.