Колко глупаво постъпих, като се ожених за нея, мислеше си горчиво Джейми. Тя е лека жена, винаги е била такава. Затова ще я пусна да си върви… Не можа да издържи и избяга от салона.
На сутринта преди Великден Джейми стана рано и отиде в спалнята й. Даниел спеше тихо в люлката си, ала Жаси не се виждаше никъде. Разтревожен, лордът излезе навън, оседла коня си, без да чака ратая, и потегли към гората.
Откри Жаси извън палисадата в компанията на сър Седрик. Жена му се смееше весело и сладко се преструваше, че не умее да си служи с оръжие. Носеше светла ленена рокля, украсена с волани и дантели, и над нея тъмносиня кадифена наметка.
Джейми никога не я беше виждал толкова красива. Очите й святкаха, смехът й звучеше волен като пролетна песен, а тялото й, гъвкаво и стройно, му заприлича на прелестна горска нимфа. Вдигна мускета и мило се усмихна на сър Седрик. Очевидно го молеше да й покаже как се държи оръжието.
Откъм запад изникнаха няколко индианци. Джейми вдигна ръка за поздрав, но не им обърна повече внимание, защото не можеше да откъсне очи от жена си. Племената на поухатан знаеха, че белите имат голям християнски празник. Сигурно идваха да поднесат дарове и да проследят църковния ритуал. Повечето индианци имаха приятели в Карлайл Хандрид, така че Джейми не сметна за нужно да се погрижи лично за тях. Пък и имаше достатъчно свои грижи.
Гневът заплашваше да избие навън. Беше направил всичко за тази жена, беше се оженил за нея, бе я дарил с любовта си, а накрая дори й предложи свобода… Тя очевидно смяташе да приеме предложението му. Още отсега се държеше като свободна жена. Още по-лошо — като кокотка. Целенасочено замайваше с прелестите си всички мъже, които се изпречеха на пътя й.
Побеснял от гняв, Джейми насочи коня си към веселата двойка. Проследи с очи как Седрик помага на жена му да положи мускета върху поставката, забита в земята. Жаси стреля и весело се засмя, когато куршумът улучи центъра на мишената.
— Вие сте природен талант, милейди — похвали я въодушевено Седрик.
— Така ли мислите? — Жари свенливо се изчерви. По бузите й се изписаха две прелестни трапчинки. Косата й, стегната в сатенена панделка, улавяше лъчите на изгряващото слънце. Джейми усети как в сърцето му се надигна буйно желание. Толкова време беше минало от последната им любовна нощ! Жаси отдавна се беше възстановила след раждането.
Приближи се и извика:
— Страхотен изстрел, скъпа! Седрик, глупчо, жена ми успя да те надхитри! Тя наистина е природен талант, вече от месеци насам. Понякога просто ме е страх от точната й стрелба.
Жаси стреснато се обърна, а Седрик, който веднага усети напрегнатата атмосфера, нервно се засмя.
— Така ли, лейди Камерън? Нима вече сте вземали уроци по стрелба?
— Така е — усмихна се омайно Жаси и враждебно изгледа Джейми. — Само че тогава никой не се съобразяваше с мен, за разлика от тази сутрин. Вие сте отличен стрелец, сър Седрик, и освен това чудесен учител.
— Сега обаче край на урока — подхвърли Джейми.
— Мислех, че едва сега започваме — възрази невинно Жаси.
— Въпреки това ще свършите. — Джейми слезе от коня и улови ръката на жена си. — Отиваме на езда, милейди.
— Не искам!
— Все ми е едно дали искаш. — Той я вдигна на ръце, отнесе я до коня си и грубо я намести на седлото. Жаси едва успя да запази равновесие. Панделката се развърза и златисторусата коса се разпиля по раменете й.
— Виж какво, Джейми…
— Моля те да ни извиниш, Седрик! — проговори учтиво Джейми и се метна на седлото. Пришпори жребеца си и препусна в луд галоп към гората. Вдъхна уханието на златната коса, почувства бедрата на Жаси между своите и главата му се замая. Вятърът виеше насреща им, земята сякаш пареше под ударите на копитата, а гневът още повече засилваше дивото желание, пламнало в гърдите му.
Най-после спря разгорещения жребец и Жаси можа да види между боровете буйно горско поточе, което весело се спускаше към голямата река. Горските птици се заливаха в песни.
Джейми нямаше очи за пригодните красоти. Захвърли юздите, скочи от седлото и заповяда:
— Слизай!
— Ти си най-ужасният човек, когото познавам!
— Слизай!
— Принуди ме, ако можеш!
— Това и смятам да направя, по дяволите! — Той я издърпа от седлото и Жаси едва не се строполи в краката му.