Не, нямаше да си замине. Трябваше да поговори с него, да го принуди да я изслуша. Ако му каже, че сърцето й се е сраснало със зелените гори на Вирджиния, с реката, с живота в Карлайл Хъндрид — ако успее да го увери в това, той няма да й откаже да я остави тук, дори ако не я обича вече.
Жаси бавно се надигна, подреди полите си, почисти боровите иглички от косите си, възседна коня на Джейми и потегли обратно към палисадата, блеснала пред нея в ярката слънчева светлина. Не, това не беше Лондон, не беше дори селцето, където се намираше страноприемница „На кръстопътя“. Не се виждаха величествени сгради в готически или ренесансов стил. Въпреки това Карлайл Хъндрид беше много по-красив от всички градове на света. Усърдни човешки ръце бяха успели да го изтръгнат от дивите гори. Беше израсъл от кръв и пот, и от мечти за бъдещето.
Портата беше широко отворена и сякаш казваше добре дошли на великденските гости. Един млад фермер сечеше трески за горене, а един индианец памунки ги събираше накуп. Внезапно червенокожият изтръгна брадвата от ръцете на фермера и заби острието в черепа му.
Жаси ужасено дръпна юздите и жребецът се закова на място. В първия миг не повярва на очите си, фермерът се отпусна на колене, улови с две ръце главата си, после политна към земята. Индианецът невъзмутимо прекрачи през мъртвото тяло, издърпа брадвата от раната и обърна поглед към портата.
Леден студ скова сърцето й, заплашвайки да обездвижи крайниците.
— Не! — Духът и този път успя да надделее. Изпищя и с все сили пришпори буйния жребец. Животното полетя като стрела. Възмути я не само убийството, но преди всичко начинът, по който беше извършено. Индианецът работеше рамо до рамо с фермера, смееше се с него, а после грабна първото попаднало му оръжие и го заби в главата на нищо неподозиращия човек. Защо ли после погледна към портата? Колко индианци бяха влезли тази сутрин в палисадата? Нали бяха дошли да поднесат дарове. Дали престъплението беше изолиран случай? Или червенокожите бяха обявили война?
Когато Жаси профуча през портата, убиецът се извърна, стиснал в ръка окървавената брадва, и смаяно я изгледа.
— Помощ! — изпищя Жаси, стараейки се да не гледа към мъртвия младеж. — Помощ! Бийте тревога! — извика отчаяно тя, надявайки се да я чуят. Някъде навътре в палисадата прозвучаха възбудени гласове. И Жаси, и индианецът наостриха уши. Младата жена заби пети в хълбоците на коня, нервното животно се изправи на задните си крака, после се втурна в див галоп покрай индианеца. Един от войниците пристъпи навън от будката на караула пред портата, в пълно въоръжение. Очите му бяха широко разтворени, ръцете притискаха корема. Той политна към Жаси и тя ясно забеляза дръжката на ножа между ребрата му. Бяха го убили със собственото му оръжие. Другият пост хукна навън.
— Бийте тревога! — изкрещя Жаси.
Твърде късно — двама индианци се спуснаха към войника и се нахвърлиха отгоре му. Разгоря се ожесточен бой. Жаси вдигна очи към стълбичката, която водеше към камбаната за тревога и оръдието, насочено на запад. То нямаше да бъде от полза на заселниците, защото неприятелят беше вече в палисадата. Но тя трябваше да бие камбаната, а после да изтича в къщата, където спеше Даниел, където Ейми Лоутън, Елизабет и слугите бяха заплашени от коварна смърт. Трябваше да предупреди и Максуелови…
От будката на караула изскочи мъж, който бързо навличаше ризница, и Жаси веднага го позна.
— Робърт!
Отначало мъжът не я чу. Беше втренчил очи в мъртвия войник, от корема на който стърчеше нож.
— Робърт! — изкрещя повторно Жаси и насочи коня към него. Той все още не я поглеждаше. Тогава тя скочи от седлото и сграбчи ръката му. — Трябва да бием камбаната. Хората трябва да се подготвят за битката. После ще изтичаме в къщи. Робърт…
Тъй като мъжът не даваше признаци на живот, Жаси с все сила го зашлеви през лицето. Най-после очите му се раздвижиха.
— О, Жаси… — Очевидно беше пред припадък.
— Стегни се! — изфуча ядосано тя и го изрита с крак. — Иди да предупредиш хората в моята къща, после тичай в твоята. Аз ще бия камбаната.
Най-после Робърт разбра какво се иска от него. Хукна напред, покрай войника, който все още се бореше с двамата индианци. За секунди Жаси се запита дали не би трябвало да помогне на момъка. Но тогава щяха да убият и нея и нямаше кой да предупреди заселниците. Хукна по стълбите към камбанарията.
Пред вратата беше застанал индианец с голи гърди и татуирани мускулести ръце. Носеше само кожена препаска на бедрата, бели пера и огърлица от сплетени кожени ремъци. Зад него лежеше мъртъв войник. Черепът му беше разбит с оръдейно гюлле.