— Кажете му, че тръгвам с него.
— Другата лейди също. — Жаси смаяно установи, че очите на Хопи са пълни с искрено съчувствие. — Не бойте се, няма да допусна да ви се случи зло.
Жаси се съмняваше, че някой би могъл да предотврати убийството, което възнамеряваше да извърши индианецът. Въпреки това беше благодарна на Хопи.
— Оставете Даниел в люлката.
Хопи решително поклати глава.
— Ще го изнеса навън. Памунките могат да запалят къщата. — Тя посегна към бебето, което се задъхваше от плач с потъмняло личице и размахваше юмручета във въздуха.
Жаси смело преглътна сълзите си и изтича при Елизабет.
— Да вървим, сестричке. Всичко ще се оправи.
Сестра й кимна с надежда.
— Джейми ще ни спаси.
— Разбира се — прошепна Жаси, питайки се дали съпругът й е още жив. — Ела с мен. Хопи ще ни придружи.
Индианката излезе от стаята с наведена над Даниел глава и Жаси я последва. Усещаше в гърба си острието на индианския нож. Улови ръката на сестра си, опитвайки се да й вдъхне част от собствената си сила. Елизабет трепереше с цялото си тяло, по бузите й се стичаха сълзи, но не припадна.
В къщата цареше гробна тишина. В края на стълбата Жаси едва не загуби самообладание. Там лежеше Ейми Лоутън, заровила лице в земята, а до нея английската градинска лопата, с която я бяха убили.
Жаси коленичи, обърна лицето й към себе си и потърси някакъв признак на живот. Изцъклените очи на Ейми бяха запечатали ужаса, който беше изпитала. Икономката беше мъртва.
Воинът зад Жаси нададе предупредителен вик и я издърпа да се изправи. Откъм стаите на прислугата долиташе тих плач. Вторият индианец тръгна нататък, ала Хопи улови ръката му и умолително заговори, показвайки плачещото бебе. Най-после мъжът кимна в знак на съгласие. Хопи хвърли окуражителен поглед към Жаси и изтича в кухнята. Само след минута се върна с Чарити Хюм, която притисна до гърдите си плачещото бебе.
— Лейди Камерън, кажете й, че не я заплашва опасност. Нека избяга с бебето. Скоро ще подпалят къщата.
Чарити объркано изгледа индианеца и политна назад. Ще изпусне детето, уплаши се Жаси и гневно изкрещя:
— Чарити! — Никога не се беше обръщала към слугите със заповедническия тон, който подобаваше на лейди Камерън. — Индианците няма да ви закачат, но се кълна в Бога, че ако с Даниел се случи нещо, ще ви убия със собствените си ръце! Отнесете го в църквата! Веднага!
Чарити я изгледа слисано, все още не вярвайки, че ще се измъкне жива. После се овладя и притисна бебето до гърдите си.
— Ще се грижа добре за сина ви, милейди…
Единият от двамата индианци вече палеше завесите и салонът бързо се пълнеше с пушек.
— Тръгвайте, Чарити! — извика Жаси и момичето хукна навън.
Плачът на детето скоро заглъхна в далечината и очите на Жаси се напълниха със сълзи. Индианецът я сграбчи за косите и я извлече от къщата.
Улиците бяха пусти, с изключение на няколко трупа. Индианецът помъкна Жаси към отсрещния край на палисадата, не към портата. Зад тях се чуваха пъшкането и хълцанията на Елизабет. Вторият индианец влачеше и нея в същото бързо темпо.
Жаси усещаше непоносима болка. Струваше й се, че индианецът всеки миг ще отскубне кичур коса от главата й. Слава Богу, че поне не я бяха скалпирали. Скоро стигнаха задната стена, където чакаха осем индианци. При вида на двете пленнички мъжете се покачиха на бойниците. Вдигнаха Жаси и я прехвърлиха през стената. Оттатък чакаше каруца. Индианецът я блъсна и тя с писък се приземи в мекото сено, следвана от Елизабет. После трима от индианците скочиха на колата и тя потегли с тропот. Отведоха ги в края на гората, където бяха оставени конете. Вдигнаха Жаси и я метнаха на гърба на едно пони. Един от воините се качи зад нея и тя веднага се опита да захапе ръката му. Прозвуча оглушителна плесница.
Хълцането на Елизабет беше замлъкнало. Жаси чу шепот и хвърли поглед настрани. До коня й стоеше Хопи.
— Не се съпротивлявайте, лейди. Това е Поканеф. Той е зъл и ще ви бие.
— Сестра ми…
— Изгуби съзнание. Това е най-доброто, което можеше да й се случи.
Индианецът заби пети в хълбоците на коня и скоро групичката се скри в гората. Останала без сили, Жаси се облягаше на широките индиански гърди и отчаяно се надяваше също да загуби съзнание. Джейми щеше да ги спаси… Скоро. Ако отдавна не бяха убили и него… Не, невъзможно! Не можеше да бъде мъртъв. Нямаше да го понесе. Тя не усещаше, че плаче, защото вятърът веднага изсушаваше сълзите по бузите й. Дали щеше да има случай да признае на мъжа си колко го обича?
Всичко свърши, помисли си Джейми, остават само погребенията. Ризата му беше пропита от кръв, кръв лепнеше и по острието на ножа му. Беше заобиколен от трупове на индианци и бели заселници. Колко от приятелите му бяха мъртви? Десет, двадесет, или много повече?