— О, Господи! Престанете!
Ала Джейми не обърна внимание на протестите й. Жаси не можеше да се изплъзне от позорните му докосвания, колкото и да се мяташе насам-натам. Ако имаше оръжие, без колебание щеше да се превърне в убийца.
Най-после пръстите му престанаха да проникват в тялото й. Все още я стискаше здраво, ала поне това мъчение престана и Жаси вече можеше да диша по-свободно.
— Нима сте девствена? — Мъжът говореше с небрежен светски тон, сякаш ставаше въпрос за времето.
— О, в името на Бога и всички светии…
— Само за момент, мис — прекъсна я той. — Вие дойдохте в стаята ми, нали? А когато разговарях с другата проститутка от вашата кръчма, не оставих и сянка от съмнение за намеренията си.
— Не съм проститутка!
— Така изглежда. Затова пък сте крадла.
— А вие сте един недостоен тип, един дързък негодник, който опозорява жени…
— Нима отнех честта ви, малка крадло?
— Да, с мръсното си докосване!
— О, между мъжа и жената стават и много други неща. Желаете ли да изпробваме някои от тях?
— Не!
— Следователно сте се появили в спалнята ми само за да ме ограбите… О, не, не мен, а бедния Робърт!
— Така е, и след като не успях, ви моля да ме пуснете.
Жаси трепереше от страх. Как равнодушно я гледаше… Ръката му притискаше корема й, а кракът върху бедрата й все още възпрепятстваше бягството. Трябваше да плаче, да моли за милост. Ала не можеше да разиграва театър пред този мъж. Вече беше разбрала това. Скоро щеше да си вземе онова, което искаше, сладострастен и едновременно с това брутален. Защото явно я мразеше, а и вече беше доказал, че не изпитва дори капчица съчувствие.
— Смятате, че трябва да ви пусна да си отидете? — попита тихо той. Пръстите му се плъзгаха по корема й. Жаси прехапа устни и пламенно се помоли да не продължава с интимностите си.
Джейми се ухили, освободи я от желязната си хватка и полегна до нея, опрян на лакът. Жаси не посмя да повярва, че е свободна. Объркано се вгледа в лицето, което едва сега се виждаше ясно: резки, бронзовокафяви черти, индигови очи и пълни, чувствени, подигравателно извити устни. Ризата, опъната по широките мускулести рамене, беше разкопчана до гърдите. Тъмни кичури падаха по челото. На врата му висеше медальон със Свети Георги, който побеждава ламята.
— Размисляте ли, момиче? Нима все пак решавате да останете при мен? Очевидно успях да събудя в сърцето ви нежни чувства. Свободна сте и въпреки това не мръдвате от мястото си…
Свободна ли? Нима наистина не възнамеряваше да я задържи?
— О! — Жаси скочи от леглото и едва не се препъна в собствените си крака, когато бързо започна да се облича. Остави ризата, фустите и чорапите, нахлузи презглава вълнената си рокля и обувките и се втурна към вратата. — Нежни чувства! Към вас! Ще ви мразя и презирам до края на дните си! Ако бях мъж, бих ви убила на място. И ще го направя, стига да ми се удаде удобен случай. Нищо, че съм жена! Затова се пазете да не се срещнем отново, сър. — По страните й се стичаха горещи сълзи.
— Момент, момент! — извика мъжът. Жаси неволно се подчини на заповедническия тон, макар да се презираше за слабостта си. Нещо се удари със звън във вратата — монетата, която й беше отнел. — Все пак изтърпяхте някои неща, затова смятам, че сте заслужили тези пари. Вземете я.
Жаси конвулсивно преглътна. Как й се искаше да захвърли монетата в краката му и да се изплюе в лицето му. Ала не биваше да го прави. Майка й беше на смъртно легло.
Засрамено се наведе и вдигна монетата. При това се закле да си отмъсти на мъжа, който си беше позволил да я унижи така дълбоко. Някой ден, когато стане богата и силна…
Разтвори вратата и олюлявайки се излезе навън. Мина известно време, преди да се ориентира в тъмния коридор. Остана за момент неподвижна, после хукна надолу по стълбата, мина покрай бузестото момиче и келнера зад тезгяха, които смаяно я изгледаха, и побърза да излезе през портата. Тръгна благодарно срещу ледения вятър, който сякаш я пречистваше. След няколко крачки спря и погледна парите в шепата си. Трябваше само да отиде при Тамсин. Той щеше да вдигне аптекаря от леглото и да купи скъпоценния хинин. Горчивото унижение не беше кой знае колко висока цена за спасението на Линет. Жаси решително забърза напред.
— Мис! Мис Дюпре!
Младата жена стреснато се извърна. Как можа да обърка този мек глас с другия? О, каква глупачка беше! Красивият рус младеж я настигна, свил във вързоп наметката, фустите и чорапите й. Искаше й се да потъне в земята от срам.
— Мис! Джейми ме помоли да ви последвам. Тези неща са ви необходими.
Жаси отчаяно се опита да се пребори с напиращите сълзи, когато мъжът пъхна вързопа в ръцете й. После безмълвно се извърна и понечи да побегне.