От каручката слезе свещеник, размаха кадилницата и зачете молитва. Бог да прости греховете на тази бедна душа и да я приеме благосклонно в своето царство. От пръст си направена и на пръст ще станеш. Дано Линет Дюпре намери вечен покой в обятията на Исус.
Джейми продължаваше да наблюдава Жаси. Младата жена стоеше неподвижна. Черната наметка се развяваше около нея. Думите на свещеника отекваха като тропота на буци земя, които засипваха ковчега на майка й. Ала не можеше да плаче…
Церемонията не трая дълго. Жаси пристъпи напред, подаде на свещеника монета и в този миг Робърт се приближи до нея. Младото момиче изплашено трепна и в синьовиолетовите очи най-после просветнаха чувства — стъписване, почуда, срам.
Джейми сърдито прехапа устни. Миналата вечер нарочно беше помолил Робърт да отнесе бедняшките й дрехи. Никога дотогава не беше чувствал в сърцето си такава злост. Незнайно по каква причина държеше Жаси да узнае, че действията й са станали известни на приятеля му. Може би защото беше показала открито предпочитанието си към Робърт и по този начин беше наранила неговата, на Джейми, гордост. Да не би това момиче да си въобразяваше, че Робърт ще й предложи блестящо бъдеще? Или мечтаеше за изискан дом и благородническа титла, за скъпоценни бижута? Или даже се надяваше да стане негова съпруга? За съжаление се лъжеше. Робърт спешно се нуждаеше от пари и щеше да се ожени само за богата жена, колкото и красива да беше младата келнерка.
Джейми видя как приятелят му подаде парите за ковчега на свещеника. Беззъбият колар, вероятно собственик на бедняшкия ковчег, бързо се приближи и изкриви грозното си лице в угодническа усмивка.
Жаси изглежда се възпротиви и Робърт се обърна към нея. Очевидно й обясняваше, че ковчегът ще осигури на майка й почтен гроб. Свещеникът, който междувременно също беше получил подобаващо възнаграждение, утвърдително закима с глава. Младото момиче свали черния шал от раменете си и обви с любов ковчега. После Робърт й предложи ръката си и я отведе настрани от зейналата дупка.
Коларят повдигна каруцата и ковчегът се плъзна в бедняшкия гроб. Едва тогава Джейми видя устните на момичето да потръпват. Дълбока тъга стопли синьовиолетовите очи, ала само след секунда над лицето й отново се спусна ледената маска. Робърт притисна ръката й и я поведе навън от гробището. В този миг Жаси забеляза Джейми, възседнал жребеца си, и потръпна. В погледа й се изписа дива омраза. Опита се да се изтръгне от ръката на Робърт, който се правеше, че не е видял нищо, и продължаваше да я утешава.
Очите й останаха приковани в Джейми. Младият лорд слезе от коня си, кимна на Моли и стареца, които почтително се поклониха, и се обърна към Жаси. Младата жена мълчеше, неподвижна като каменна статуя в ледения зимен ден. Погребалната каруца пое отново пътя си към града заедно със свещеника. Гробарите се заеха да довършат работата си.
— Ах, ето те и тебе, Джейми! — извика Робърт. — Тъкмо заклевах мис Жаси при никакви обстоятелства да не се връща в кръчмата на мастър Джон. Ала тя ми обясни, че точно това е било намерението й. Има малко пари и желае да тръгне на юг, за да потърси семейството си.
— Така ли? — осведоми се Джейми.
— Да.
Двамата стояха един срещу друг на заледения път. Уиндуокър нетърпеливо изцвили. Вятърът се засилваше. Моли се обърна към Жаси:
— Време е да се връщам на работа, миличка. Иначе мастър Джон ще ми одере кожата.
— О, Моли… — Двете жени се прегърнаха и Джейми за втори път забеляза каква любов и топлота могат да излъчват синьовиолетовите очи.
— Аз също ще се сбогувам — присъедини се дребният възрастен мъж. — Бог да ви пази, детето ми. И не забравяйте, винаги можете да се обърнете към нас, когато имате нужда от нещо.
Жаси обви с ръце врата му и топло му пожела сбогом. После двамата се поклониха на Джейми и Робърт и забързаха към града.
— Значи възнамерявате да потърсите семейството си, мис? — попита скептично Джейми. — Сама?
— Точно така! — изсъска тя. — Какво ви засяга това, сър?
— Името ми е лорд Камерън, мис Дюпре — представи се с кратък поклон Джейми. — А приятелят ми е Робърт Максуел. Въпросът не е без значение за мен, защото именията на баща ми са наблизо. Той ще бъде много огорчен да узнае, че самотна млада слугиня е била нападната или дори убита в неговите владения.
— Ако ми е съдено да загина, ще моля Бога баща ви да не узнае нищо за участта ми, милорд — изфуча Жаси и с ослепителна усмивка се обърна към Робърт: — Много съм ви задължена за любезността, сър.
— Бих желал да ви предложа нещо, мис… — След кратък поглед към приятеля си Робърт продължи: — Имаме още един кон. Наистина ще бъде по-добре, ако при пътуването си на юг сте под моя защита. Пътищата гъмжат от разбойници.