Жаси усмихнато кимна.
— Знам това, ала кажете ми само още нещо, сър — вие сте придружен от лорд Камерън, нали?
— Разбира се — потвърди с известна неловкост Робърт.
— В такъв случай предпочитам разбойниците — отговори меко Жасмин.
Тогава Джейми забрави, че има насреща си беззащитно младо момиче, което току-що е загубило майка си. Сграбчи я за раменете, разтърси я и изсъска през стиснати зъби:
— Би трябвало да си припомните, че мога да ви предам на съда, мис! Крадци като вас обикновено свършват на бесилката.
— Джейми! — извика Робърт, ала никой не му обърна внимание.
— Може би сте решили да откраднете и кон, мис?
— Веднага ме пуснете!
Джейми наистина пусна раменете й, ала с проклятие на уста я прихвана през талията. Метна я на гърба на Уиндуокър, скочи на седлото зад нея и сграбчи юздите, макар че Жаси се извиваше в ръцете му и с писък се опитваше да се изплъзне. Робърт усмихнато ги наблюдаваше от края на пътя.
— Простете, че гледката ме забавлява, мис, ала дамите в Лондон сами се хвърлят на шията му, а той дори не го забелязва. Приятно разнообразие е да се види как лорд Камерън е руган от красива млада жена.
— Крайно време е да се качиш на коня си, Робърт! — извика Джейми и продължи да стиска в обятията си Жаси, която упорито се съпротивляваше. — Нямаме допълнителен кон, мистрес. Принуден съм да ви кача на моя. Оставили ли сте някои свои неща в гостилницата?
— Много бих искала да оставя вас!
Дали се мамеше, или гласът й наистина прозвуча отчаяно — сякаш с мъка сдържаше сълзите си? Дали беше надвил бойкия й дух!
— Вие сте същински дявол, мис, и аз наистина не мога да проумея защо просто не ви оставим на съдбата ви.
Защо, по дяволите, се занимаваше с тази девойка? Миналата нощ не му донесе нищо, освен ядове. Още вечерта в гостилницата, когато беше толкова зает с кралските грамоти, с плановете и чертежите си, келнерката го прекъсна и едва не го извади от равновесие. После обаче събуди интереса му. Пожела я толкова силно, че се изненада от самия себе си. Поиска да узнае всичко за нея, дори нещата, които нито се виждаха, нито се напипваха — огъня под леда.
Жаси заби нокти в ръцете му, които стискаха юздите.
— Лорд Камерън, вие сте един подъл негодник…
— Сега вече край, мис! — изкрещя Джейми. По пръстите му се появиха кървави ивици. Трябваше да си сложи ръкавици! Ядно изруга и пришпори жребеца си. Уиндуокър препусна като бесен и Жаси полетя към гърдите му. Чу я, че уплашено се опитва да си поеме дъх, после забеляза, че се улови за седлото, и развеселено се усмихна. Слава Богу, че притежаваше поне инстинкт за самосъхранение.
Робърт ги последва. Копитата на конете отекваха по замръзналия път. Яздеха право срещу ледения вятър и Жаси му беше благодарна, защото бързо притъпяваше чувствата й. Тънката наметка почти не я пазеше от студа.
Как можа да попадне в това нелепо положение? А може би беше само лош сън? За един-единствен ден животът й се промени из основи. Вече нямаше нищо, което да я свързва с миналото. Линет лежеше в гроба и Жаси нямаше причина да остава по-дълго в къщата на жестокия мастър Джон. Беше млада и силна, умееше не само да чете и пише, а и да преподава география, латински и история. Непременно щеше да си намери по-добра служба.
Ала преди това трябваше да си отмъсти. Щеше да отиде в дома на баща си. Нямаше да иска нищо, само щеше да се изправи пред херцогинята и да я обвини в очите. Нейното коравосърдечие беше убило Линет Дюпре и някой ден тя трябваше да си получи заслуженото. Едва тогава Жаси можеше да започне нов живот.
Не искаше да признае дори пред себе си, че златната монета, подхвърлена й от Джейми Камерън, правеше възможно дългото пътуване на юг…
Джейми Камерън… Само преди няколко часа беше починала майка й, а този негодник изобщо не се съобразяваше с нейното състояние. Вместо да прояви рицарска загриженост, продължаваше да й напомня преживяното унижение. Много й се искаше да скочи от препускащия кон, ала добре знаеше, че се излага на смъртна опасност, и конвулсивно се вкопчваше в дръжката на седлото.
Конете препускаха покрай покрити с дебел сняг гори и поля. При всеки скок на кафявия жребец Жаси политаше към гърдите на лорд Камерън. Усещаше как бедрата му притискат нейните. Как смееше този мъж да си въобразява, че ще понесе близостта му след всичко, станало между тях?
Внезапно местността се промени. Или поне онази малка част от нея, която Жаси можеше да види, защото вятърът непрекъснато духаше косата в лицето и пареше в очите й. Гората се разреди и край пътя вече се простираха само заснежени поля. Отляво се виждаха селски хижи, обори и навеси, отдясно течеше скован от леда поток. Малко по-късно стигнаха площада на малкото селце. Конете забавиха ход и най-после спряха. Лорд Камерън слезе и простря ръце, за да свали Жаси от седлото. Тя нямаше намерение да се възползва от предложената й помощ, ала заплашителното святкане на тъмните очи я принуди да го стори. Как мразеше докосването му, силата на мъжките мускули…