— Не е имало други! — изсъска Жаси. — И не ви позволявам да ме докосвате…
Ала лордът вече го правеше. Коравите стоманени пръсти стискаха китката й, топлият дъх галеше бузата й. Не можеше да му избяга.
— Е, кого ограбихте? — повтори строго той.
— Никого! — Жаси понечи да се изправи, но лордът я дръпна обратно на пейката.
— Откъде взехте този пръстен?
— Това не ви засяга!
В присвитите му очи нямаше и следа от съчувствие.
— Говорете или ще уведомя властите. А те непременно ще окачат въжето около красивата ви тънка шийка.
— Няма да го направите!
— Не ме поставяйте на изпитание, мис.
Жаси се поколеба. Да му повярва ли? В крайна сметка хвърли поглед върху безмилостното му лице и съмненията й се изпариха. Този мъж говореше сериозно.
— Пръстенът е от баща ми.
— Какво? Но аз познах герба на херцог Самърфийлд.
— Точно така.
— О, простете! — извини се подигравателно лордът. — Ала аз познавам децата на починалия херцог. Между тях няма келнерка в крайпътна кръчма.
Жаси едва успя да запази спокойствие.
— Родена съм извънбрачно, милорд.
Джейми рязко пусна китката й. После замислено се загледа пред себе си. Накрая избухна в смях.
— Дъщеря на стария херцог?
— Точно така. За съжаление не съм си избирала баща.
— Снощи не носехте пръстена!
— Все още беше на ръката на майка ми. Баща ми я заклел да го пази и тя не се разделяше с него. Това е единственото ми наследство, с изключение на синята кръв, която тече във вените ми… — Джейми продължаваше да се смее и веселието му късаше нервите й. — Престанете! Кога най-после ще изчезнете от живота ми?
— Не и днес, момичето ми. Първо ще ви отведа до вашата цел.
— Моята цел?
— Именията на баща ми граничат с херцогството, което в момента е притежание на брат ви Хенри. С удоволствие ще присъствам на милата семейна среща.
— В никакъв случай! — Жаси гневно скочи от пейката. — Отивам в дома им само за да обвиня херцогинята в убийство… — Прехапа устни, опитвайки се да задържи сълзите си. Болката от голямата загуба все още гореше като рана в сърцето й. Джейми вече не се смееше. Тъмните очи сериозно се взираха в лицето й. — Тя уби моята майка! Мама не беше слугиня, а прекрасна актриса. Херцогинята е виновна, че Линет Дюпре никога вече не се качи на сцената. Мама не можа да се справи с бедността и грижите. Затова се разболя и… О, защо ли ви разказвам всичко това? Мразя ви! Отвращавам се от вас, също както от херцогинята!
Джейми я измерваше с очи, без дори да трепне. После благосклонно се усмихна и се надигна. Изправи се в целия си ръст пред нея и Жаси усети как в сърцето й се надига страх. Ала мъжът не я докосна.
— За съжаление отсега нататък ще изливате цялата си омраза върху мен, мила.
— Какво искате да кажете? — попита смутено Жаси и се отдръпна.
— Старата херцогиня почина преди две години. Сега в Самърфийлд Касъл живее наследницата й. Брат ви се ожени.
Жаси притисна ръка към гърдите си.
— Починала е?
— Да. Мъртва и погребана.
Младото момиче се извърна и втренчи очи в камината.
— Тогава нямам причина да се появявам в Самърфийлд.
— Нямате причина? Много странно… Брат ви е неизмеримо богат и смятам, че горите от нетърпение да се запознаете с него.
— Няма да отида там.
Лордът небрежно се подпря на перваза на камината.
— И какво смятате да правите? Пак ли ще търкате подове и ще белите картофи? — Взе ръката й и се вгледа в кървящите мазоли. — Не искате ли нещо повече от живота?
Жаси раздразнено отблъсна ръката му.
— Няма защо да се интересувате от бъдещето ми.
— Искам само да ви помогна. Ако толкова държите да търкате подове и да белите картофи, бих могъл да поговоря с баща си. Той заплаща много добре на прислугата, а и храната е повече от достатъчна.
— Не, благодаря. Не желая да служа нито на вас, нито на семейството ви.
— Аха, сега разбирам — предпочитате да работите в кръчма. Там често се срещат мъже, които позволяват да изпразните кесиите им с прелъстителни погледи и празни обещания.
— Даже ако тези мъже не дадат нито пени, те пак ще са ми хиляди пъти по-симпатични от вас, милорд.
Двамата се погледнаха в очите и в този миг вратата се отвори с трясък. Робърт се връщаше.
— Вижте какво открих за вас, мис Дюпре! — И той триумфално разстла на пейката донесените дрехи. — Наскоро в кръчмата пребивавала лейди Тюсбъри. Нали знаете историята й? Не! Тогава ще ви я разкажа. Първият мъж на лейди Тюсбъри починал и тя се омъжила за свой обожател, който години наред чезнел от любов по нея. По време на сватбеното пътешествие отседнали в тази страноприемница, тъй като си търсели любовно гнезденце далеч от любопитните хорски очи. Новият съпруг не можел да понесе, че жена му е облечена с дрехи, купени от предшественика му. Затова я принудил да остави в тази къща всичките си стари неща. Стопанинът е готов да продаде целия гардероб на много изгодна цена… — Робърт погледна към Джейми, който едва забележимо му кимна, и продължи: — Уверен съм, че дрехите ще ви станат, мис.