— Но аз не мога…
— Трябва обаче — прекъсна я Джейми. — Робърт, не можеш да си представиш какво узнах току-що. Жаси е несъща сестра на херцог Самърфийлд.
— Какво? — провикна се смаяно Робърт и я загледа с нарастващ интерес.
— Вероятно херцогът не знае нищо за съществуването й, но това ще се установи по-късно. Ще изпратя някого в къщата на баща ми, а ние с теб ще отведем Жаси в Самърфийлд.
— Разбира се — съгласи се Робърт, после преглътна и избухна в смях. Внезапно сграбчи Жаси в обятията си и затанцува с нея из стаята. Младото момиче се питаше дали не е загубил разума си, но се зарази от веселието му. Ако само Джейми Камерън не стоеше до камината и не ги наблюдаваше с мрачния си поглед…
— О, най-после идва и яденето! — Робърт престана да танцува, ала задържа ръката на Жаси в своята. Младото момиче не направи опит да се отдръпне.
Подпомаган от кухненския прислужник, гостилничарят поднесе царски обяд — риба и пиле в сметанов сос, голяма табла с пресен хляб и ябълков сладкиш, стомна бира. Жаси се почувства неловко да бъде обслужвана отново след толкова дълго време.
— Харесват ли ви поднесените ястия, мис? — попита Робърт и сините очи весело просветнаха насреща й.
— О, да, благодаря. — Жаси седна до него, а Джейми зае място на отсрещната страна на масата. Непрекъснато срещаше обезпокояващия му поглед, който сякаш проникваше до дъното на душата й. Опита се да забрави присъствието му и в известна степен успя, защото едва сега забеляза какъв апетит има след всичките тези полугладни години. Не можеше да си припомни кога за последен път се е хранила толкова обилно.
Джейми повторно напълни чашата й с бира и тя покорно отпи, без да го поглежда. Робърт въодушевено хвалеше вкусния ябълков сладкиш, ала Жаси почти не го чуваше. Постепенно я обхващаше мисълта, че Джейми я съблича с очи. Скоро загуби апетит.
— Яжте, защо не ядете? — пошепна той.
— Благодаря, вече ядох достатъчно.
— О, разбира се, не бива да претоварвате стомаха си. Във всеки случай за мен беше удоволствие да наблюдавам радостта ви от храненето, нещо, което досега смятах за разбиращо се от само себе си. — Лордът стана, пристъпи към прозореца и се загледа в зимния ден. — Би трябвало да обесят оня мастър Джон — промърмори той. — А сега се преоблечете, мис, защото е време да тръгваме. Трябва да стигнем в Самърфийлд Хол преди смрачаване.
— Отивам да се погрижа за конете. — Робърт стисна ръката на Жаси и изскочи от стаята.
Младото момиче потиснато се загледа в красивите рокли. Не можеше да приеме толкова скъп подарък. Не можеше и да продължи пътя си с двамата мъже. Иначе ще излезе, че е точно такава, за каквато я смяташе Джейми Камерън — лекомислена и алчна.
— Няма да дойда с вас.
— Напротив.
Жаси поклати глава.
— Робърт беше великодушен, ала в никакъв случай не мога да се възползвам от щедростта му. Не искам нищо и от семейство Самърфийлд. И без това няма да ме приемат с отворени обятия. Най-добре е да продължа пътя си сама.
Джейми разгледа прострените дрехи и избра тъмнозелена кадифена рокля с бели и черни дантели, фустата беше от бежова коприна, украсена с фина бродерия. Нямаше само бельо и чорапи. На първо време Жаси трябваше да се задоволи със своите.
— Щастие е, че фигурата ви е също така нежна като тази на лейди Тюсбъри! Ето, мис, това ще бъде новата ви пътническа рокля.
— Да не сте глух? Няма да дойда с вас!
Джейми предизвикателно вдигна вежди.
— Нима ви е страх?
— Не съм страхлива. Не държа да остана във вашето общество.
— Ще се наложи да го понасяте още малко. В Самърфийлд ще се разделим.
— Не.
Джейми подхвърли роклята към нея.
— Ще ви оставя сама, за да се облечете спокойно.
— Не искам…
— Аз обаче искам — прекъсна я меко той. — И ако не се подчините, ще приложа сила. И без това вече съм запознат с тайните на тялото ви.
Жаси разярено затропа с крак.
— Няма да дойда с вас, лорд Камерън! Може да сте богат и силен, но аз не съм ви робиня. Не можете да ме принудите.