Ала тези мечти принадлежаха към друго време. Внезапно Линет престана да получава предложения за нови роли. Никога не беше проявявала интерес към финансовото си положение и сега се оказа напълно неподготвена за тежките удари на съдбата. Стреснато узна, че не притежава пари поне за някоя малка къща, в която да се нанесе с дъщеря си, че дори я заплашва затвор за дългове. Като по чудо някакъв тайнствен благодетел я спаси от голямата беда.
Линет го познаваше, макар да премълчаваше това пред деветгодишната си дъщеря. Но когато навърши десет, Жаси започна да разбира недомлъвките на прислугата. Шепнеше се, че херцог Самърфийлд най-сетне отдал дължимото на мисис Дюпре.
Гледаха Жаси по много странен начин, а малкият Джордж, син на готвачката, най-после й разказа, че е „незаконна“. Всички смятаха, че херцогът, с когото майка й била „свързана“, отдавна трябвало да я отърве от затрудненото положение.
Тази новина първоначално пренесе Жаси в някакъв прекрасен свят. Представяше си, че баща й е красив, едър мъж, извънредно богат. Някой ден щеше да престъпи прага на дома му и да го възхити с красотата си. Той щеше да я обикне много по-силно от законните си деца и да я представи на златния рицар, бъдещия й съпруг…
Действителността беше много по-различна. Една сутрин Линет скочи от масата за закуска в малката кухня, извика и се строполи в безсъзнание на земята.
Джеси й се притече на помощ заедно с Мери, която изплашено попита какво е предизвикало странния припадък. За разлика от слугинята Жаси умееше да чете, затова бързо посегна към вестника, оставен на масата. Пробяга с очи по разтворената страница и узна, че херцогът е бил убит безславно при незаконен дуел.
Вече нямаше кой да плаща наема на малката къща. Слугите един след друг си отиваха. Накрая трябваше да напуснат дома си, а когато и последните златни монети се свършиха, Линет напразно се опита да получи ангажимент в някой лондонски театър. Отмъстителната херцогиня се погрижи вратите на театрите да останат затворени пред известната някога актриса.
Жаси скоро осъзна, че трябва да си потърсят друго препитание. Линет също разбираше, че само физическият труд ще им осигури пари за хляб. Всеки, който не плащаше дълговете си, неизбежно попадаше в затвора Нюгейт. Тъй като й липсваха умения, за да получи по-добре платена длъжност, Линет трябваше да работи като кухненска прислужница в страноприемница „На кръстопътя“. Ала красивото й нежно тяло изобщо не беше пригодено за подобен вид труд.
Мастър Джон я прие само защото дванадесетгодишната Жаси беше здрава и силна и можеше да издържи на четиринадесетчасовия работен ден, който беше непосилен за майка й.
Когато Линет отново проговори, дъщеря й бързо се върна в настоящето.
— Кажете им да не вдигат още завесата… — После трескавият блясък изчезна от очите й. Смръщи чело и по бузите й се затъркаляха сълзи. — Жаси, Жаси, Жасмин… Той те нарече така. Толкова обичаше жасминовия аромат. Още като бебе беше прекрасна като цвете… Толкова сладка и мила. О, как обичах да мечтая за бъдещето… Той ни обичаше, сигурна съм, че ни обичаше истински. Можеше да станеш лейди, закриляна и глезена. А виж сега — бедните ти ръце… О, Жаси, какво ти причиних! Как ще те оставя тук, в това ужасно място!
— Не, мамо, не! Добре съм, а ти също ще се почувстваш по-добре, обещавам ти. — Лъжата се изплъзна без усилия от устните й. — Щом оздравееш, ще се изнесем оттук. Получих писмо от несъщата си сестра. Тя е дъщеря на херцога и ни кани в именията си. Майка й… майка й е умряла и тя желае да поправи злото, което ни е сторила. Най-после ще настъпят по-добри времена и за нас, уверена съм в това. Ала първо трябва да оздравееш. — Беше излъгала. Дали Господ щеше да прояви разбиране и да й прости? Ала сега не можеше да се товари допълнително с подобни размишления. Бог ги беше изоставил и тя трябваше сама да изкове съдбата си. Естествено Линет щеше да се ужаси от лъжливата клетва, защото беше много религиозна. Но болната изобщо не я слушаше.
— Никой не е играл Жулиета като мен — с такова достойнство, с такава чистота и невинност. Казваха го всички критици. Пак ще бъда такава, когато отново изляза на сцената. — Тя впи очи в дъщеря си, после величествено отмахна ръката й. — Побързайте! Време е да вдигнете завесата!