— Какво ще правите сама? Та вие сте съвсем без средства!
— Забравяте монетата, която снощи ми подхвърлихте, милорд.
Джейми усмихнато поклати глава.
— Вече не е у вас.
Жаси стъписано посегна към джоба си. Прав беше. Златната монета беше изчезнала. Джейми подигравателно се поклони.
— Научих от вас този малък трик, мис Жаси.
— Веднага ми върнете парите!
— Те са мои.
— Не! За съжаление не ми оказахте поисканата услуга. Може би сега ще наваксате?
— О! — Жаси изпусна роклята, хвърли се срещу него и понечи да го удари през лицето. Ала мъжът невъзмутимо улови ръката й и я притисна до гърдите си. — Върнете ми парите!
— Можете да си ги спечелите. Тук и сега.
— Проклето копеле! Нали ми подарихте монетата!
— Е, и какво от това? Сега си я взех обратно. — Джейми пусна ръката й. — Време е да се преоблечете.
— Дано земята се разтвори и ви погълне! Не, по-добре е да ви схруска някое морско чудовище! Или индианците да ви…
— Боя се, че желанията ви няма да се осъществят.
Джейми небрежно се отправи към вратата, сигурен, че заповедта му ще бъде изпълнена. Жаси разбра, че не й остава нищо друго, освен да се подчини. Иначе той непременно щеше да изпълни заплахата си и саморъчно да я разсъблече и облече. А в никакъв случай не искаше да рискува и отново да почувства ръката му върху голата си кожа.
— Защо правите това? — извика подире му.
Лордът учудено се обърна.
— И аз не знам. Вероятно искам да ви спестя кариерата на кръчмарска проститутка или дребна крадла. Вратлето ви е твърде красиво, за да бъде задушено от въжето на бесилката. — Внезапна усмивка озари лицето му и изразът му се смекчи — нещо, напълно непривично за него. — Напомняте ми Вирджиния, мис Дюпре — прибави тихо той и внимателно затвори вратата след себе си.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Жаси се зарадва, че е успяла да се облече толкова бързо, защото Джейми се върна само след минути, следван от приятеля си. Тя се обърна към двамата мъже и смутено приглади кадифената пола.
— Каква гледка! — пошепна Робърт, изтича към нея и се отпусна на коляно. После свали шапката си и я притисна до сърцето си. — Милейди, вие сте нещо свръхестествено!
Жаси се изчерви и скритом изгледа Джейми Камерън, който не казваше нито дума.
— Дали съм достатъчно хубава и за вашите изисквания? — попита тя.
— Да. Да вървим. — Джейми разрови нещата на лейди Тюсбъри, намери обшита с кожи наметка и я хвърли на Робърт, който обви с нея раменете на Жаси. После повика стопанина и му нареди да опакова останалите дрехи.
Странно мълчание изпълваше стаята, докато тримата очакваха гостилничаря. Когато мъжът се върна с голям вързоп, Джейми го взе от ръцете му и кратко кимна. Явно се беше разплатил преди това и беше дал щедър бакшиш, ако се съди по угодническите поклони, с които го изпратиха.
Пред гостилницата Жаси учудено видя трети кон, приготвен за езда от конярчето. Обърна се към Робърт и срещна сияещата му усмивка.
— Смятам, че кобилката е много добра.
— Не е расов кон — отбеляза Джейми.
— Намирам я прелестна — пошепна Жаси. — Много ви благодаря, че ми позволявате да я използвам, Робърт.
— Тя е ваша собственост.
— Не ми е възможно да я приема, но е много мило от ваша страна да ми я предоставите за известно време.
Робърт неловко изгледа Джейми и когато приятелят му поклати глава, посегна към ръката на Жаси, отведе я до столчето за качване и й помогна да възседне кобилата.
— Как се казва? — попита тя.
— Понятие нямам. — Робърт се обърна към момчето, което цялото се изчерви.
— Мария, сър. — И колебливо добави: — Дева Мария.
— О! — Робърт избухна в смях.
— Знаете ли, сър, мама ужасно се разгневи, когато татко купи кобилата. Каза му, че тя ни е необходима точно толкова, колкото Дева Мария на някой бардак.
— Какво богохулство! — промърмори Жаси и стисна устни, за да задържи смеха си.
— Благодарение на добрата Бес живеем в англиканска страна — отговори ухилено Робърт.
Джейми подхвърли една монета на момчето и тримата потеглиха в галоп.
Лорд Камерън мълчаливо яздеше напред, докато приятелят му разговаряше с Жаси. Двамата обсъждаха местността, новата френска мода и откритията в Новия Свят. Жаси с благодарност усещаше, че Робърт се опитва да отклони вниманието й от скръбта по неотдавна починалата й майка.
В края на голямата гора тримата спряха за кратка почивка и слязоха от конете, за да ги напоят в потока. Робърт се разхождаше между дърветата, а Жаси неподвижно се вслушваше в тихия плясък на водата. Всички кости я боляха. Не беше привикнала да седи дълго време на седлото. Погали врата на кобилата си и когато вдигна очи, срещна погледа на Джейми.