— Забелязахте, че Мария не е расов кон, милорд. Толкова ли държите на благородната кръв? И при хората ли?
Джейми бавно поклати глава.
— При хората не, мис. В аристократичните кръгове често се стига до известно израждане, до отслабване на кръвта. Това важи и за конете. Ако ги изнежим, костите им отслабват. Понякога е уместно да се прибави струя свежа, здрава кръв.
При това я изгледа толкова странно, че Жаси нервно извърна глава. В произхода му със сигурност нямаше нито едно петънце. Беше висок и силен, движеше се сигурно и гъвкаво. Макар лицето му да не беше толкова красиво, колкото на Робърт, чертите му бяха твърдо изсечени и правеха силно впечатление. Жаси отлично разбираше, че лондонските дами са възхитени от него, въпреки, а може би и точно заради презрителната му арогантност. Е, нека си го вземат. Тя обаче щеше да го мрази до края на живота си.
При тази мисъл отново си припомни къде отиваха.
— Та това е направо абсурдно! — изфуча сърдито тя. — Замъквате ме в дома на брат ми, въпреки че той със сигурност не иска да знае нищо за мен. Защо сте толкова упорит? За да ме унизите още повече, нали?
— Брат ви ще ви приеме.
— Защо?
— Защото аз ще го убедя да го стори.
— Но…
— Сама ще видите — прекъсна я Джейми. После приключи разговора, защото Робърт се върна и трябваше да продължат пътя си.
Лека-полека се спускаше мрак. Ставаше все по-студено. Пълната луна се издигна в небето и освети с мътен блясък заснежената местност. Джейми непрекъснато ги подканваше да побързат и само след няколко минути Жаси за първи път видя семейното имение на баща си, по-скоро дворец, отколкото замък, разположен на брега на бистра река.
— Прекрасно е — пошушна тя. Тази великолепна сграда можеше да бъде нейното наследство. Ала майка й беше изоставена в беда от мъжа, когото обичаше.
Джейми й хвърли изпитателен поглед.
— Ще се постараем да пристигнем колкото се може по-бързо. Става все по-студено.
Жаси трепереше от страх. Как ли щяха да я приемат в Самърфийлд Хол? Вероятно твърдото намерение на лорд Камерън да я представи на роднините й беше част от ексцентричното му отмъщение. Защо ли дойде чак дотук? По-добре да беше поискала пари назаем от Робърт…
Скоро чуха кучешки лай. Спряха пред сводеста порта, зад която широка стълба водеше към входната врата на къщата. Трепкаха светлини, сенки на хора тичаха насам-натам. На горната стълба се появи един слуга с фенер в ръка. Джафкащите кучета се стълпиха около него.
— Кой е там? — извика насреща им слугата.
— Тук е Джейми Камерън, Линдън! Съобщете на херцога и херцогинята, че съм пристигнал.
— Разбира се, милорд, веднага! Добре дошли в родината! — Старецът забърза надолу по стълбата.
Жаси учудено се запита къде ли е бил лорд Камерън. Вече влизаха в двора през моста, под който течеше рекичката. Ратаите се притекоха да поемат конете им.
Джейми свали Жаси от седлото и критично я огледа. После отмахна една немирна къдрица от челото й и кимна.
— Прилично изглеждате…
— Колко се радвам, че задоволявам изискванията ви… — Жаси понечи да пристъпи напред, ала краката отказаха да я носят и едва не се строполи на земята. — Робърт! — Само че русият й приятел не успя да й се притече на помощ. Джейми здраво я прихвана под мишниците.
— Какво ви стана?
— Краката ми… Конят…
— Мислех си, че можете да яздите — промърмори Джейми.
— Мога, разбира се, нали сам се убедихте в това. Само че години наред не бях яздила. За съжаление мастър Джон не ни освобождаваше сутрин и не можехме да се разхождаме в парка.
Джейми я хвана за лакътя и я поведе към стълбите, където Линдън ги посрещна с развълнуван въпрос за някакво място, наречено Карлайл Хъндрид. Робърт ги настигна и веднага се включи в разговора, който беше напълно непонятен за Жаси.
— Мис Жаси, това е Линдън, камериер и доверено лице на херцога. Линдън — мис Жасмин Дюпре.
Старият човек преглътна конвулсивно и всички видяха как адамовата му ябълка се движи нагоре-надолу.
— Дюпре? — произнесе задавено той.
— Да — потвърди развеселено Джейми. — Мис Дюпре. Уведомихте ли херцога и херцогинята за пристигането ни?
— Разбира се, милорд, но…
— Какво има?
— О, не, нищо. Следвайте ме, моля. Добре дошли в Самърфийлд, мис Дюпре. — Линдън отвори широко двойната врата, която водеше в прекрасна мраморна зала. Отляво имаше извита стълба, която водеше към горния етаж. Камериерът отвори една врата вдясно, зад която беше разположен елегантен чаен салон с мозайки по стените, брокатени завеси и тапицирана гарнитура. На полираната до блясък дървена маса бяха поставени кристални чаши и скъпоценен сребърен сервиз.