В салона бяха събрани няколко изискано облечени жени и един мъж в копринени панталони до коленете, красив жакет и високи обувки със златни катарами. При тази гледка Жаси затаи дъх. Винаги беше вярвала, че прилича на майка си, ала този мъж имаше същите виолетови очи, същата златноруса коса като нейните. Нямаше съмнение, че са роднини. Две от жените също бяха руси, едната почти на ръста на Жаси, другата много по-висока и тънка.
Една красива брюнетка пристъпи напред и хвана мъжа под ръка.
— Джейми! Робърт! Колко се радвам да ви видя отново! Какво ти е, Хенри? Леонор? Елизабет? — Жената пусна ръката на Хенри и сърдечно прегърна Джейми Камерън, без да скрива привързаността си. После целуна Робърт по бузата. — Коя е младата дама?
— Джейн, това е Жасмин Дюпре — представи спътницата си Робърт.
— Дюпре! — прозвуча уплашен вик.
Джейн се извърна и произнесе с остър тон:
— Забравяш добрите си маниери, Леонор. Баща ти щеше да бъде шокиран. Моля, приближете се, мис Дюпре. Желаете ли чаша вино? Или предпочитате бира?
Жаси не искаше нищо. Не можеше да проговори, не можеше да се помръдне. Само омразата към Джейми Камерън беше по-страстна от всякога.
Внезапно Хенри Самърфийлд направи няколко крачки към нея. Застанал под ярката светлина на кристалния полилей, той мушна ръка под брадичката й, повдигна лицето й и я погледна право в очите. Най-после борческият й дух се събуди. Жаси отблъсна ръката му и се отдръпна.
— Как си позволявате?
Хенри рязко се извърна към Джейми.
— Какво означава това? Изисквам обяснение!
— Внимателно, Хенри! — произнесе предупредително Джейми. — Не ценя особено подобни изисквания. Би ли ме последвал и библиотеката? Там ще обсъдим всичко на спокойствие.
— Защо не уредим нещата открито и пред всички? — предложи Джейн Самърфийлд. — Тя знае коя е, ние също. Защо е тази тайнственост?
— Тя е копеле! — изсъска високата жена.
— Няма да търпя подобно поведение, Леонор! — укори я остро Джейн.
— Ти не си ми майка…
— Аз съм херцогинята, жена на брат ти и господарка на дома. Затова си длъжна да ми се подчиняваш.
— Хенри…
— Разбира се, че си длъжна да слушаш, Джейн! — нареди строго херцогът. — После приятелски се усмихна на Джейми. — Къде откри това малко диво цвете? Или си решил да ми скроиш някой номер? Какво става тук всъщност?
— Снощи я видях за първи път. Узнах, че ти е сестра едва когато открих на ръката й пръстена на баща ти. И сега, като ви виждам един до друг… Приликата е неоспорима, направо смайваща. Впрочем тя не е диво цвете — по-скоро дете, попаднало в затруднено положение…
— Не съм дете!
— Тихо, Жаси, дръжте се настрана. Срещнах я при доста нещастни обстоятелства…
— Вие бяхте най-нещастното обстоятелство!
— Млъкнете, Жаси. Баща ти я призна, Хенри, а майка ти е мъртва. Освен това момиче няма друг жив човек, който би могъл да ти навреди с нещо.
— Копеле! — изсъска високата жена.
— Леонор! — Този път предупреждението дойде от Джейми.
— За Бога! — извика Жаси. — Ще престанете ли най-после да говорите за мен, сякаш изобщо не присъствам? Леонор, уверявам ви, че никога не съм срещала жена с такова отвратително държание!
— Няма да получите и четвърт пени от наследството ми, алчно зверче такова!
— Не желая да получа каквото и да било!
— Аз обаче с удоволствие ще разделя имуществото си с теб — обади се най-сетне и младото русо момиче. То пристъпи напред и усмихнато улови ръката й. — Аз съм най-малката и не наследих кой знае какво. Дадоха ми само зестра. Ще получиш половината от нея. Радвам се, че си при нас. Разбира се, че знаем за теб. Мама мразеше дори мисълта за теб и за твоята майка. Мисля обаче, че татко много те обичаше.
Жаси не можа да понесе тази любезност. Беше очаквала единствено презрителна студенина — и в никакъв случай сърдечно посрещане, изразено от едно толкова нежно и мило същество.
— Много ти благодаря — прошепна тя и побърза да се овладее. — Ала бих желала никога да не съм идвала тук. — Хвърли унищожителен поглед към Джейми и продължи: — За съжаление лорд Камерън настоя.
— Не можех да я отведа у дома си, нали? — разсмя се той.
— Крайно време е да приключим спора и да пием по нещо — намеси се решително Джейн. — За мене моля вино, Линдън.
— Аз ще пия чаша уиски — промърмори Хенри, който продължаваше да гледа втренчено Жаси.
Всички вдигнаха чашите си с изключение на Жаси, която дори не седна. Отказа чашата вино, предложена от Линдън, защото много й се искаше да избяга колкото се може по-далеч оттук. Ага никога нямаше да достави това удоволствие на брат си и милата си сестра Леонор.