— Може ли Жаси да живее в стаята до моята? — попита Елизабет, по-малката.
— Добре — съгласи се неохотно херцогът. — Само че в никакъв случай няма да я задържим у дома. Незаконно дете в нашата къща — невъзможно! Естествено, ще наредя да я нахранят и изкъпят…
— О, тя е много чиста — прекъсна го Джейми и Жаси трябваше да положи големи усилия, за да се пребори с желанието си да изтича към него и да му зашлеви оглушителна плесница.
— Не можеш да я изхвърлиш на улицата, Хенри — предупреди го Джейн. — Тя е твоя плът и кръв.
— Не по свое желание — подхвърли хладно Жаси.
— Наистина — ухили се Хенри. — Има нещо от татко… Въпреки това не виждам защо трябва да й дам зестра. Ако е готова да помага в домакинството, ще й позволя на първо време да живее тук — и дори да се храни със семейството, когато нямаме гости.
Продължаваха да разговарят за Жаси, сякаш нея я нямаше в стаята. Робърт Максуел улови погледа й и ободрително се усмихна. Въпреки това сърцето й се сви. Не биваше да позволява да говорят така за нея. Чувствата й към красивия рус мъж все повече се задълбочаваха. Мечтата за бъдещ съвместен живот с него беше най-голямата й мечта.
— Къде я намери, Джейми? — осведоми се Леонор. — Сигурно в някой бордей?
По лицето на Джейми се изписа неприкрито презрение.
— Не, мила. На погребението на майка й. Бедното момиче е работило упорито години наред, за да я издържа.
— О, Господи! — извика Джейн. — От днес нататък ще й спестим всички тези неща, нали, Хенри?
— Вече казах, че може да остане.
— Много ви благодаря, но не желая. — Жаси се извърна с намерението да излезе достойно от положението, ала краката й се подкосиха. Олюля се и политна напред. Главата й се удари в перваза на камината, тя извика и потъна в непрогледен мрак.
Ала не успя да стигне пода. Уловиха я силни мъжки ръце.
— Жаси!
Не можа да отговори. Беше загубила съзнание.
Събуди се, осветена от меката светлина на свещите, в меко легло с блестящо бели чаршафи, облечена с нощница от най-фин лен. Минаха няколко минути, преди да осъзнае къде се намира. Докосна слепоочието си, което пулсираше болезнено, и пръстите й напипаха дебела превръзка.
Над леглото й се приведе женско лице. Отначало размазано, после все по-ясно. Сестра й Елизабет.
— Жаси, чуваш ли ме?
— Да — прошепна тя.
— Добър знак.
— Как попаднах тук?
Елизабет приседна на края на леглото.
— Това е само една малка слугинска стая в близост до покоите ми. В нашия дом има и много по-добри стаи, ала Хенри не желае да те признае за законно дете. Не искам да бъда жестока, но се надявам, че ме разбираш…
— Няма нищо. Не съм искала да идвам тук. Ще си тръгна веднага, щом…
— Не, моля те, недей! През всичките тези години се питах как живееш. Мама и татко непрекъснато се караха заради теб. Смятам, че си много мила. Остани при мен, моля те! Джейн е същинско съкровище, ала тя е херцогиня и има какви ли не задължения. Хенри също, и двамата почти нямат време за мен. А Леонор — нали я видя! Никого си нямам…
— Нямаш ли приятелки? — Жаси понечи да се надигне, но веднага се отпусна във възглавниците. Остра болка проряза главата й.
— Внимателно! Слепоочието ти е разцепено и не изглежда особено добре. Не, нямам нито една приятелка. Татко предпочиташе да живее сам в Лондон, затова не съм имала възможност да се срещам със свои връстници. Не ми позволяваха да играя с децата на слугите. Най-близките ни съседи бяха Джейми и Джейн. Ала както вече ти казах, Джейн е много заета, а с Джейми се виждаме твърде рядко. Моля те, не си отивай!
Жаси не отговори. Не знаеше дали ще понесе унижението да живее в дом, където я бяха посрещнали толкова враждебно.
— Стаята е много красива — прошепна уклончиво тя и възхитено заразглежда пъстрите гоблени, сандъка на края на леглото и тоалетната масичка от масивен дъб. — Все още не си ми разказала как стигнах дотук.
— Джейми те изнесе на ръце.
— О… — Жаси се опита да скрие разочарованието си. Надяваше се да е бил Робърт. Бързо сведе очи.
Ала Елизабет веднага я разкри и тихо се изкиска.
— Ако си хвърлила око на Робърт Максуел, пази се от Леонор. Тя е влюбена в него — и в Джейми също, макар че той понякога е доста проклет.
— Наистина…
— Леонор поставя ужасно високи изисквания, а човек като Джейми не позволява такива неща. Когато е с нея, често прекрачва границите на учтивостта. Щом се видят, двамата започват да се карат, а когато Джейми си отиде, Леонор плаче по цяла нощ. Следващия път всичко започва отначало.
— Странно… — Жаси би се радвала никога вече да не се срещне с Джейми Камерън. С Робърт Максуел обаче беше съвсем друго. Колко мъчителна беше мисълта, че би могъл да се ожени за Леонор… Ала тя си оставаше само бедната роднина на херцога. Е, поне в лицето на Елизабет намери любяща сестра. Погледна я по внимателно и установи, че двете имат само далечна прилика. Елизабет беше с кръгло лице, чипо носле и доверчиви детски очи. — А ти? За кого ще се омъжиш?