— За никого! — отговори пламенно Елизабет. — Само ако Хенри ме принуди да го сторя. Ала съм сигурна, че Джейн няма да го допусне. Известно време смятах да постъпя в манастир, в ордена на монахините на Свети Франсис. После обаче открих, че ми липсва призвание.
— Някой ден сигурно ще се влюбиш.
— Съмнявам се. Твърде плаха съм за това. Познавам Джейми откак се помня, а Робърт е толкова мил и весел. Обичам дома си и същевременно го мразя, защото той е моят затвор. А сега ми разкажи за своя живот. Умирам от любопитство.
Жаси изпълни желанието й и когато описа смъртта на майка си, очите й се напълниха със сълзи. Този път не направи опит да се пребори с тях. Не се срамуваше да плаче пред сестра си.
Двете се прегърнаха и Елизабет съчувствено прошепна:
— Значи едва днес сутринта си я изпроводила до гроба! Бедничката ми! О, Жаси, непременно трябва да останеш тук, макар че брат ми и сестра ми не са добри с теб. Светът навън ще бъде още по-жесток…
На следващата сутрин Жаси беше повикана при херцог Самърфийлд. Младият мъж седеше зад писалището в кабинета си. Вместо да й предложи да седне, той се изправи, отиде при нея и внимателно я огледа от всички страни. Беше доста по-възрастен от нея, ала все пак беше млад джентълмен, облечен елегантно в панталони до коленете и богато обшит с коприна жакет с широки модни ръкави.
— Не проявявате смирение, Жаси — проговори най-сетне той. — Би трябвало да се научите.
Младото момиче безмълвно сведе глава и си припомни решението си на първо време да остане в Самърфийлд Хол — поне докато намери начин да вземе съдбата си в свои ръце и да си извоюва богатство и завидно положение. Може би това щеше да си остане само една мечта — но тя й даваше сили да живее.
— Вие не сте истински член на нашето семейство — продължи с остър тон той.
— Не, не съм — потвърди тихо тя.
— Затова положението ви в Самърфийлд Хол ще съответства на това обстоятелство. Все пак вие сте моя сестра — продължи по-меко Хенри — освен това сте много по-красива от Леонор, а вероятно и по-умна от всички нас. Това ще усложни положението ви. Ала тъй като не мога да допусна мои близки да живеят в бедност, смятам да ви задържа в дома си. Трябва обаче да ви намерим някаква работа. Приемам, че притежавате известно образование?
Жаси кимна.
— Преподаваха ми частни уроци до тринадесетата ми година.
— Херцогинята очаква дете. Щом се роди, вие ще поемете грижата за него. Задачата ви ще бъде никога да не изпускате бавачката от очи. За нещастие трябваше да поверя тази длъжност на едно невежо и несръчно селско момиче. Щом синът ми проговори, ще започнете да го обучавате. Когато порасне, ще назнача специален учител. Мога ли да ви поверя подобна отговорност?
Жаси вдигна очи. Беше очаквала нещо много по-лошо.
— О, да. Много ви благодаря. Обичам децата и ви обещавам да се грижа добре за наследника ви.
— Трябва да изясним още нещо. Ако някога споменете произхода си, ще ви посоча вратата. Естествено всеки в този дом знае коя сте. Ала положението ви изисква да се държите като гувернантка на сина ми и нищо повече. Ясен ли съм?
— Напълно.
— До раждането ще помагате на Джейн да води кореспонденцията си.
— С удоволствие.
— А сега вървете. Ако Джейн има нужда от вас, ще прати да ви повикат.
Жаси изхвърча от кабинета и побърза да се качи в стаята си. Там вече я очакваха Елизабет и добрата камериерка Катрин. Двете я обсипаха с нетърпеливи въпроси и тя с готовност им описа подробно разговора си с херцога. Слушателките ентусиазирано запляскаха с ръце и заявиха, че не би могла да си пожелае по-добра съдба.
Малко по-късно херцогинята изпрати да я повикат. Поздрави я любезно и я помоли да напише съболезнователно писмо на нейна приятелка, наскоро загубила съпруга си. Остана много доволна.
— Какъв прекрасен почерк! Сигурно ще се разбираме много добре… — Внезапно прекъсна изречението си и посегна към малката ръка на Жаси. — Имам отличен мехлем, който ще облекчи болките ви и с времето тези ужасни белези напълно ще изчезнат. Тази вечер Катрин ще ви го затопли.
— Много ви благодаря. Толкова сте мила.
Джейн усмихнато седна зад писалището си.
— Толкова се радвам, че вие ще поемете грижата за бебето ми. То е и ваш племенник, макар че не бива да го казвате гласно.