— Обещавам ви да се грижа добре за него.
— Убедена съм в това… Велики Боже! Покрай всички тия вълнения снощи не успях да съобщя на брат си, че очаквам дете.
— Вашия брат? — прошепна смаяно Жаси.
— Да. Джейми е мой брат — пиратът и пътешественикът Джейми. Никога няма да проумея защо не желае да си остане тук и да живее в красивото ни имение. В Карлайл Касъл има достатъчно място за дузина семейства. Замъкът е десет пъти по-голям от Самърфийлд Хол. Освен това Джейми има свой имот, наследство от майка ни, където също си е построил къща. Всъщност, баща ни също е полудял по колониите във Вирджиния. Разбираемо е, че скоро Джейми отново ще прекоси Атлантика. — Джейн потрепери. — И с десет коня не могат да ме завлекат на борда на някой кораб, нито пък да ме накарат да понеса тримесечно пътуване по море. Ала Джейми винаги прави онова, което иска, и тежко на ония, които се опитват да му пречат… Така, това беше всичко за днес. Ако имам нужда от вас следобед, ще пратя да ви повикат.
— Разбира се, ваше благородие. — Джейн се изчерви.
— Не бива да се обръщате към мен толкова официално. Ще го правите само в присъствието на мъжа ми. Иначе ме наричайте Джейн. Впрочем, бих се радвала, ако прекарвате по-голяма част от времето си в компанията на Елизабет. Момичето е много плахо и няма нито една приятелка.
— С удоволствие. Обичам да съм с нея.
— Много добре.
Когато Жаси узна от херцогинята размера на възнаграждението си, тя трябваше да прехапе устни, за да не изплаче с глас. Месечната й заплата беше точно толкова, колкото майка й получаваше от мастър Джон за цяла година. Напусна салона и започна да обмисля бъдещето си. Реши да спестява всичките си пари, за да може някой ден да си купи парче земя и може би да отвори гостилница. Разбира се, трябваше да потърпи още доста, преди да постигне целта си. Ала все някога щеше да стане господарка на самата себе си.
— Ах, ето я и сестра ми! Елегантно натруфено копеле! — Груб глас я изтръгна от мечтите й. Леонор застана плътно пред нея и по лицето й внезапно се изписа усмивка. — Какво щастие, че ще бъдете в положението на слугиня. Ако ви дадат зестра, ще представлявате опасна конкуренция!
Жаси вдигна вежди, питайки се какво ли иска да каже несъщата й сестра.
— Всъщност, знаете ли, не съм чак толкова лоша, колкото изглеждам — продължи безгрижно Леонор. — Нямам намерение да ви удавя като нежелано котенце. Просто не желая да намалявате шансовете ми.
— Как бих могла?
— Нима не сте се поглеждали в огледалото? — След кратка пауза Леонор отново заговори: — Днес ще вечеряте в стаята си. Имаме гости и ви препоръчвам да не се мяркате пред очите им.
— И аз желая същото — отговори тихо Жаси и мина покрай сестра си.
Дните течаха еднообразно. Сутрин Катрин влизаше в стаята й и я будеше. Елизабет постоянно попълваше гардероба й със свои рокли, както и с разни неща от Джейн и Леонор. Странно, но Леонор никога не възразяваше срещу това.
— Докато се обличате в износените ми парцали, не се страхувам от вас — обясни небрежно тя.
Сутрин Жаси се занимаваше с кореспонденцията на Джейн. Следобедите обикновено бяха свободни. Четеше, ходеше на разходка с Елизабет или излизаше на езда. Още на третия ден откри кобилата си Мария в обора на Самърфийлд Хол.
— Разбира се, тя е ваша собственост — заяви Джейн. — И е на ваше разположение по всяко време.
— Нали вече казах на Робърт, че не мога да я задържа — възпротиви се учудено Жаси.
Джейн изненадано смръщи чело.
— Джейми беше този, който остави Мария за вас. Поговорете с него, ако не желаете да я задържите.
— Разбира се, че я искам — отговори тихо Жаси. И тъй като кроткото животно трябваше да се движи редовно, тя преодоля гордостта си и започна всеки ден да излиза на езда.
Леонор продължаваше да се отнася враждебно към нея, Хенри беше хладен и въздържан, ала Елизабет и Джейн се държаха много мило. Скоро пролетното слънце започна да топи снега и Жаси постепенно привикна към новия си живот. Харесваше луксозната обстановка и с възхищение разглеждаше френските и италиански скулптури и картини. С времето се почувства дори като у дома си, въпреки че огорчението не беше изчезнало.
Един ден Елизабет се втурна развълнувано в стаята й.
— Тази вечер очакваме гости! И ти ще вечеряш с нас!
— Наистина ли? Как така?
Един млад благородник, който беше видял Жаси да препуска из гората, отскоро играеше важна роля в мечтите й. Доколкото знаеше, двамата с Хенри бяха приятели. Представяше си как младият мъж ще настои да се запознае с тайнствената полусестра на херцога, когато някой ден го поканят на вечеря.