Елизабет я изтръгна от мечтанията й.
— Тази вечер ще обсъждаме първомайския празник. Има повече от месец дотогава. Джейми ще вечеря с нас.
— О… — промърмори разочаровано Жаси.
— Робърт също е тук. Двамата винаги ни помагат да организираме празника. Всъщност това е работа на херцозите Карлайл и Самърфийлд. Но бащата на Джейми не се интересува от тия неща, а по-големите му братя са в Лондон. Затова той ще се заеме с празника. Робърт още гостува у тях и ще му помага.
— Сигурна съм, че ще прекарам една хубава вечер.
— Разбира се. На първи май ще се забавляваме още повече. На този ден слугите издигат майското дърво. Обичаят е още от езическо време. Всъщност този кол представлява… — Елизабет приближи глава до Жаси и продължи шепнешком, въпреки че двете бяха сами в стаята. — Този кол е всъщност един огромен фалос. Всички танцуват около него. По някое време музиката започва да свири все по-бързо и по-бързо и през това време колкото се може повече момичета трябва да си намерят годеник. Леонор не може да спи от вълнение. Само дето не знае кого да улови след танца — Робърт или Джейми. Защо побледня така? Не се ли радваш на празника?
— Напротив…
— Побързай, Жаси, трябва да се преоблечем за вечерята. Катрин ще ти направи фризура.
Объркани мисли лудо се блъскаха в главата на Жаси. Леонор не можела да реши кого да избере… На първи май влюбените си давали дума за цял живот… Хенри сигурно ще й забрани да вземе участие в танците. Младото момиче решително вирна брадичка. Не! Все ще намери начин да спечели за себе си Робърт Максуел. Тогава няма да играе повече ролята на слугиня. Ще има собствена красива къща и съпруг. Трябваше само да обмисли внимателно плана си.
ГЛАВА ПЕТА
Тъй като тази вечер Джейми и Робърт бяха единствените гости в Самърфийлд Хол, Елизабет изостави обичайната си плахост. Дори Хенри изглеждаше добре разположен, а Леонор усърдно използваше удобния случай да наблюдава двамата кандидати за женитба, за да направи навреме избора си.
За първи път от много години насам Жаси можеше да се наслаждава на щастието да се облече красиво и да присъства на официална вечеря. Чувстваше се почти като принцеса, която се приготвя за голям бал. Облече една от роклите на Елизабет, прекрасно творение от червено кадифе и виолетова коприна. Три-четвъртите ръкави бяха украсени с волани, а корсетът беше избродиран със златни конци. Катрин вплете в косите й златни панделки и когато вечерният тоалет беше завършен, Жаси въодушевено се завъртя пред огледалото под възторжените викове на Елизабет и камериерката. За първи път в живота си се намираше красива и беше убедена, че ще изиграе отлично ролята на благородна дама.
— Леонор ще побелее от завист — предрече й Елизабет.
Жаси съвсем нямаше намерение да си създава нови неприятности, ала на всяка цена трябваше да очарова Робърт. Не се съмняваше, че той я харесва. Тази вечер трябваше да му докаже, че без усилия може да се сравнява с най-изисканите млади дами от неговия кръг. Елизабет й беше разказала, че Робърт е втори син на графа на Пелхемшир, и също както и Джейми, няма право на бащиното наследство. Тъй като той нямаше да носи благородническа титла, тайно в душата си Жаси пламенно се надяваше, че ако наистина я е обикнал, Робърт няма да се съобрази с обществените условности. Просто трябваше да завоюва любовта му. Нима можеше да предпочете пред нея хапливия език на Леонор?
— Да вървим в трапезарията, хайде! — подкани я Елизабет. Камериерката за последен път приглади полите й и двете момичета бавно заслизаха по стълбата.
— О, вече всички са се събрали в салона — пошепна възбудено Елизабет. — Аз ще избързам, а ти ме следвай по-бавно и ще видиш какъв фурор ще направиш.
Преди Жаси да успее да протестира, сестра й се затича надолу по стълбите.
Оживеният разговор замлъкна. Всички погледи се насочиха към Жаси. Хенри замислено смръщи чело, Елизабет засия от радост, а Джейн възхитено затаи дъх. По лицето на Леонор се изписа студено, кораво изражение. Робърт Максуел се усмихна влюбено, а само той беше важен за нея.
Когато понечи да отговори на усмивката му, очите й по странен начин бяха привлечени от друг чифт очи. Лицето на Джейми не изразяваше нито възторг, нито изненада. Като че ли беше очаквал да я види така красива и елегантна. Самият той беше много представителен в тъмнозеления си жакет, опънатите бели панталони, дантелената риза и изисканите обувки със златни токи. Всъщност няма никакво значение как ще се облече, помисли си Жаси. Той е роден аристократ… Това личеше не само в поведението му, а преди всичко в ясно изразеното, непоклатимо самочувствие, в подигравателно изкривените устни, в небрежния начин, по който беше скръстил ръце пред широките си мускулести гърди. Дори облечен в дрипи, щеше да бъде истински, горд лорд.