Жаси не можеше да откъсне очи от него. Усети, че бузите й пламват, и потрепери. Как я гледаше само — сякаш я разсъбличаше с поглед. Можеше да го направи, защото много добре знаеше какво ще открие под красивата вечерна рокля. Сигурно тайно се забавляваше от стремежа й да бъде приета в доброто общество…
Робърт поне не й се присмиваше. Щом пристъпи в салона, той изтича срещу нея и улови ръката й.
— Пъпката, която посадихме тук, се е превърнала в прекрасен цвят. О, Жаси, вей сте невероятно красива! А ти, Хенри, се проявяваш като истински благодетел.
— Да, да. Жаси наистина се държи добре — призна нетърпеливо Хенри. — Е, най-после се събрахме и е време да сядаме на масата. Вече съм полумъртъв от глад.
Леонор, облечена в бял брокат, прекрасна като снежната кралица, бързо пристъпи напред и хвана Робърт под ръка.
— Тази вечер ще ми кавалерстваш. Отведи ме на масата, моля те!
Робърт съжалително изгледа Жаси и в погледа му просветна обещание за скорошна среща. После обаче се обърна към Леонор, готов да я омае с чара си.
— Твоята компания е огромно удоволствие за мен, скъпа.
По пътя към широката двойна врата на трапезарията Жаси имаше чувството, че се носи по облаците, замаяна от искреното възхищение, което беше прочела в очите на Робърт. Внезапно я смъкнаха рязко на земята. Джейми Камерън улови ръката й.
— Какво искате? — попита остро тя.
— Просто желая да наблюдавам отблизо странното ви превъплъщение. Въпреки всички златни панделки и бродерии за мен си оставате само онази малка крадла, която открих в мръсната кръчма.
— Вие сте един отвратителен кучи син…
— Ето че отново се обажда вулгарният език на типичната кръчмарска проститутка. Колкото и елегантно да се облечете, никога няма да прикриете напълно произхода си.
Жаси гневно отдръпна ръката си и влезе в трапезарията. Херцогът и жена му заеха места в двата края на масата. Жаси трябваше да седне по средата. Робърт беше насреща й, а Джейми седеше точно до нея. Беше твърдо решена да не обръща внимание на безсрамието му. Нямаше да позволи да й развали вечерта. Опита се да се съсредоточи върху изисканите ястия. Само преди месец беше сервирала бира на нахалните, дръзки клиенти в кръчмата на мастър Джон, а сега пиеше вино от кристална чаша и се хранеше със сребърни прибори.
Вечерята започна с тост за господарката на дома и детето, което щеше да подари на херцога. Жаси вдигна чашата си със същото въодушевление като останалите, защото беше обикнала тази мила жена. После обаче усети болезнена завист, защото Хенри улови ръката на жена си и в очите му се изписа дълбока любов. Точно това искаше да преживее и Жаси — да я носят на ръце, да бъде обожавана съпруга.
Прехапа долната си устна и сведе глава. Ала само след минута решително вдигна очи. На всяка цена щеше да завладее сърцето на Робърт. Той щеше да я дари със същото небесно щастие, на което се наслаждаваха Хенри и съпругата му.
Разговорът на масата се въртеше главно около първомайските танци. Леонор непрекъснато говореше и стрелкаше с очи ту Робърт, ту Джейми. За да не прояви неучтивост, въвлече и Жаси в разговора. Сестра й смаяно установи, че в очите й не святка нито омраза, нито презрение. Макар да предчувстваше, че Леонор е скрила някакъв коз в ръкава си, и планира да го изиграе срещу нея, засега това не я тревожеше.
Хенри завърза сериозен разговор с Джейми за колонията Джеймстаун в Новия Свят. Тази дива и чужда страна не интересуваше Жаси. Опита се да не поглежда към бронзовокафявата ръка, която от време на време докосваше пръстите й, и продължи да слуша Леонор. Сестра й тъкмо описваше как ще изглежда майското дърво и как ще изберат едно от момичетата за майска кралица. Празничният обяд на господарите щеше да се състои в трапезарията, а слугите щяха да се хранят навън, на специално поставени дълги маси.
Леонор направи пауза и се усмихна, и Жаси не се усъмни, че сестра й се усмихва на представата как „копелето“ ще седне на масата на прислугата.
— Разбира се, вечерята е едва след танците — продължи да обяснява Леонор. — Всички трябва да сме с маскарадни костюми и всяка танцьорка да търси любимия си. — Хвърли кокетен поглед към Робърт и заяви. — Ако успее да го задържи, докато музиката заглъхне, той трябва да се ожени за нея.
— Длъжен ли е да го стори? — попита Робърт.
— Е, не е точно така, но го намирам ужасно романтично. Вече много бракове са станали по този начин. Всеки мъж е длъжен да прояви чувство за чест и да изпълни желанието на момичето, което го е избрало.