А Робърт Максуел е честен млад джентълмен, помисли си Жаси. Дали Леонор ще реши да избере него? Дано се насочи към Джейми… Много ще си подхождат.
— Не, Хенри, смятам, че се лъжеш! — провикна се оживено Джейми и изтръгна Жаси от мечтите й. — Първата грамота, която компанията ни получи през 1606 година, остави открит въпроса за владичеството. Кралят и съветът му упражняват властта си, ала си остават от другата страна на океана. Оттогава са издадени няколко нови грамоти.
— Губернаторите идват и си отиват, а компанията все още не е постигнала някакви особени успехи. — Докато херцогът говореше, прислужниците безшумно се плъзгаха зад сътрапезниците и сервираха вечерята. След рибата бяха поднесени агнешко с магданоз, пастет от бъбреци и печен фазан, украсен с перата си. Ястията бяха отлични и Жаси се наслаждаваше на всяко от тях. Не можеше да си представи, че само преди седмици беше принудена да се задоволява с бистра супа или водниста овесена каша и че никога не можеше да се нахрани както трябва…
— Някои неща се подобриха — отговори Джейми. — Индианците живеят в мир с белите, заселниците садят жито, зеленчуци и тютюн. В колониите живеят все повече жени. А аз получих земята си лично от краля. Там съм неограничен господар.
— Сигурен съм, че ще спечелиш цяло състояние с тютюна си — засмя се Хенри. — Всичко, което докосваш, се превръща в злато. Трябва ли обаче да прекарваш толкова време в онази езическа страна?
— Въпреки че къщата, която построи тук, е направо великолепна! — подхвърли Леонор. — Истински палат…
— Е, чак палат…
— Все пак напълно може да се мери с кралските резиденции — отбеляза херцогът. — А ти продължаваш да прекосяваш Атлантика. Какво толкова те привлича в онази страна?
Джейми сви рамене.
— Може би защото е дива, защото красотата й е първична и недокосната. Там мога да се преборя със стихиите и, кълна се в Бога, аз непременно ще спечеля.
— Ами ако загубите? — обади се предизвикателно Жаси.
— Няма да загубя, мис Дюпре. Постигам всичко, което съм поискал.
— Не винаги!
— Напротив. — Джейми изгледа Леонор и се усмихна прелъстително. Очевидно беше спрял избора си на нея и тъй като умееше да налага волята си, не й оставаше нищо друго, освен да се омъжи за него.
Робърт се засмя.
— Така е. Джейми е роден победител.
— Предпочитам да говорим за майския танц, а не за онази езическа страна — потрепери Леонор. — Само като си помисля за индианците и…
— Историята на Джон Смит и Покахонтас е прекрасна — отвърна Робърт. — Индианската принцеса се сприятелила с белите и се омъжила за Джон Ролф. Така колонията оцеляла.
— Да, но индианците рисуват ужасни неща по телата си — възпротиви се Леонор.
— Напротив, орнаментите са много красиви — възрази Джейми. — А и битките отдавна са приключили. Когато през 1609 година британските заселници били сполетени от ужасен глад, индианците били тези, които ги спасили.
— Ти май се възхищаваш от ония червени дяволи, Джейми — произнесе укорително Леонор.
— Така е. Изпитвам голямо уважение към тях. Индианците се отличават с изключително чувство за чест и много от моралните им понятия приличат на нашите. Обичат децата си, ценят искрените, заслужаващи доверието им хора и се борят в защита на собствеността си. Поухатан беше велик вожд, а Покахонтас — великолепна жена. Горд съм, че се познавах и с двамата.
Сега дори Елизабет наруши обичайното си мълчание.
— Никога не бих могла да се почувствам у дома си в онези задушни блатисти колонии, които гъмжат от комари. Страшна земя!
— Не си права, мила, там е прекрасно — отговори Джейми. — Някой път ще ме придружиш в Карлайл Хъндрид и ще ти го докажа. Но нека не говорим повече по този въпрос, щом те плаши. Какъв костюм ще избереш за първи май? На хубавата Елена или на принцеса от приказките?
— Никакъв! Нямам намерение да ловя съпруг.
Всички се засмяха и Робърт се обърна към Жаси:
— А вие какво ще изберете, мис Дюпре?
Жаси смутено се изчерви, но преди да успее да отговори, Хенри с остър глас заяви:
— Жаси няма да вземе участие в празника. Едва отскоро е в дома ми и трябва да свикне с живота тук, преди да си позволи подобни забавления.
Жаси се сви, сякаш беше получила плесница. По лицето й се изписа горчиво разочарование и Джейн побърза да прекъсне неловкото мълчание, като заяви, че вечерята е приключила.
После с усмивка покани семейството в зимната градина, обяснявайки, че е поканила кукловод да ги забавлява.