Когато Жаси се надигна, опитвайки се да потисне нахлулия в сърцето й гняв, зад гърба й прозвуча тихият глас на Джейми:
— Не тъгувайте. Ще си потърсите другаде съпруг.
Жаси понечи да забие лакът в корема му, ала лордът улови ръката й, стисна я здраво и я поведе към зимната градина.
— Не се ядосвайте толкова, Жаси. Аз също не посещавам майския празник. Намирам, че този фарс е много по-примитивен от обичаите на северноамериканските индианци.
— Леонор сигурно ще се натъжи. Тя смята да се омъжи за вас, милорд…
— Намирам, че Робърт има много по-големи шансове.
Щом влязоха в зимната градина, Джейми отиде при Леонор и пошепна нещо на ухото й. Младата жена избухна във възхитен смях.
Докато кукловодът подготвяше представлението, Робърт разговаряше с Елизабет, а Хенри се приведе към съпругата си. Внезапно Жаси се почувства напълно сама. Така и подобава за незаконното дете, за бедната, нежелана роднина, каза си мрачно тя и сърдито изгледа Хенри. Не, нямаше да му позволи да й налага забрани. Щеше да танцува на майския празник и да улови богат неблагороден съпруг.
Стана й непоносимо да остане по-дълго на това място, където никой не се интересуваше от нея, и хукна навън. Излезе от къщата през задната врата. Пълната луна осветяваше пътя към оборите. Жаси изтича при бедната си малка кобилка, която също не беше с благородна кръв, погали кадифените й ноздри и зашепна:
— Родословното ти дърво няма значение за мен. Много добре знам, че имаш добро и вярно сърце. Ще те взема със себе си, където и да отида. Първо обаче ще върна на оня отвратителен негодник парите, които е платил за теб. Така ще станеш наистина моя…
Зад гърба й прозвучаха стъпки и Жаси смутено млъкна. Надали беше някой от ратаите. В този късен час всички се бяха оттеглили в къщичките си.
— Жаси?
Веднага позна мъжкия глас и с усмивка се обърна.
— Робърт!
— Защо избягахте от зимната градина?
— Почувствах се като нахална натрапница…
— Натрапница? — Робърт улови ръцете й. — Що за глупост!
— Брат ми има друго мнение по въпроса.
— Тази вечер той също забеляза колко сте красива — пошепна Робърт, сведе глава и впи устни в нейните. Жаси инстинктивно разтвори устни. Мъжът пусна ръцете й, обви с две ръце талията й и силно я притисна до себе си. Жаси възбудено вкопчи пръсти в косите му и почувства силното биене на сърцето му до своето. Робърт се изправи и простена: — О, Господи, колко силно те желая…
Устните му се плъзнаха надолу по шията й и намериха началото на гърдите й, пристегнати от корсета. Пръстите му нетърпеливо задърпаха връзките. Не бива да прави това, помисли си Жаси, ала не намери нито подходящи думи, нито достатъчно сили да го спре. Не се съмняваше, че Робърт я обича. Въпреки това… Щеше да му позволи подобна интимност само след сватбата.
— Робърт — пошушна умолително тя.
Мъжът разголи гърдите й и отново притисна устни в нейните. Целувката му беше сладка и упойваща и Жаси затвори очи, забравила всичко около себе си.
Когато наблизо прозвуча високо покашляне, двамата изплашено отскочиха един от друг. Джейми стоеше недалеч от тях, небрежно облегнат на купата сено.
— Прости ми, че ти попречих, Робърт, ала Леонор непременно иска да те попита какъв костюм ще облечеш за майския празник.
— По дяволите! — изфуча Робърт. — Извини ме, скъпа. — И побърза да напусне обора.
Без да се помръдва, Джейми впи очи в Жаси, която с треперещи пръсти се опитваше да затегне корсета си. Младото момиче хапеше устни, за да не избухне в плач. След минута лордът пристъпи към нея и отмахна ръцете й.
— Не ме докосвайте! — изсъска тя.
— Нима искате някой да ви завари в този вид? — усмихна се мъжът и сръчно започна да връзва корсета й. Когато ръцете му помилваха кожата й, Жаси едва не изкрещя. — Колко ви платиха за тази романтична сцена, мис Дюпре? Ако навреме ми бяхте съобщили, че все още се продавате на пазара на любовта, щях да ви предложа по-висока цена.
Жаси възмутено замахна към лицето му. Лордът моментално сграбчи китките и завъртя ръцете й на гърба. Когато се опита да го изрита в глезена, кракът му се заби в коляното й и тя загуби равновесие. Падна в сеното и Джейми полетя върху нея. Извън себе си от гняв, Жаси впи поглед в индиговосините очи, които изглеждаха почти черни на мътната светлина на фенера.
— О, ако знаете как ви мразя! Отвращавам се от вас! Никога няма да ви позволя да ме докоснете, колкото и да ми платите. Повдига ми се от вас!
— Лъжете, Жаси. Та вие не сте оранжерийно цвете, а дива роза и сте създадена за любов. Глупачка! Не разбирате ли, че само след месец ще презирате Робърт, защото ще го въртите на малкия си пръст. Ала няма да го получите. Ей сега ще ви докажа, че не сте предопределена за него.