Внезапно вратата на таванската стаичка се разтвори с трясък.
— Тамсин! — изкрещя мъжки глас. На прага застана мастър Джон. — За какво ти плащам, човече? Изнеси две бъчви в залата — веднага! Жаси, ако майка ти утре не се изправи на крака и не започне работа, ще изхвърля и двете ви от къщата си! — Гостилничарят избухна в смях и направи подигравателен поклон. — Милейди! — После почука Тамсин по главата. — Побързай, негоднико! Само преди минута пристигна пощенската кола от Норууд. А вие, госпожице Тавански плъх, по-добре слезте долу и обслужвайте клиентите!
— Не мога да изоставя болната си майка! — Още в същия миг Жаси съжали за необмислените си думи. Трябваше веднага да умилостиви мастър Джон. Надигна се от леглото на болната, отиде при него и смирено сведе глава. — Моля ви, сър, помогнете ми. Имам остра нужда от пари. Трябва да купя хинин за мама и да…
Младото момиче замлъкна, защото гостилничарят пъхна ръка под брадичката й и я принуди да вдигне очи към него. Усмивката оголи жълтите му зъби и лошият дъх я удари право в лицето.
— Вече ти обясних как можеш да спечелиш малко пари, момиче.
Стаята се завъртя и Жаси се уплаши да не повърне мизерния си обяд, ако мастър Джон се опита да я докосне. Много добре знаеше какво означаваха думите му. Келнерката Моли често завързваше любовни връзки с гостите и беше посветила Жаси в нещата, които ставаха между мъжете и жените. Обясняваше със смигане, че е гадно, когато отгоре ти лежи някакъв пъшкащ дебелак и пъха в утробата ти… ами, една от частите на тялото си.
— С някое хубаво момче обаче не е толкова ужасно. Понякога става дори приятно. — Тъй като обикновено липсваха мили момци, тя се утешаваше с парите, получавани от другите за услугите й.
Жаси стисна зъби и сведе поглед. Щеше да направи всичко, за да спаси живота на майка си, дори най-отвратителното. А някой ден непременно щеше да убие мастър Джон, беше уверена в това.
— Джон! — Откъм партера долетя пронизителен вик и гостилничарят забележимо се сви. Боеше се до смърт от жена си, не без причина, защото тя тежеше двеста фунта и с все сила размахваше насреща му точилката за фиде.
— Няма нищо, момиче, днес нямам пари — промърмори той и се извърна. Хвърли унищожителен поглед към Тамсин, цапна го отново по главата и хукна надолу по стълбите.
Тамсин простена и прокара ръка през посивелите си коси. Беше дребен и мършав, ала силен и як.
— За Бога, Жаси! — прошепна той и улови ръката й. — Дори не бива да мислиш за тия неща! И без това майка ти скоро ще… — Замълча смутено, защото сърце не му даваше да изговори на глас страшната истина — че Линет ще живее не повече от няколко часа. — Повярвай, майка ти би предпочела да умре, отколкото да те види в ръцете на тоя вонящ грубиян.
При тази представа гласът му потрепера. Жаси все още не осъзнаваше, че е много по-красива от Линет, на която очебийно приличаше. Само че от тъмновиолетовите, косо разположени очи се излъчваше непобедим бунтарски дух, от който крехката актриса беше напълно лишена.
— Все пак трябва да направя нещо! — отговори момичето и нетърпеливо отстрани ръката му.
Тамсин преглътна и отчаяно си пожела да беше нещо друго, а не безполезен пияница, загубил всичко на този свят освен също тъй безполезното си чувство за самосъхранение.
— Време е да вървя, момиче. Измий си лицето и поговори с майка си. А щом заспи, слез долу и се хващай на работа, иначе подлият дъртак ще изхвърли и двете ви на улицата.
Тя кимна и когато Тамсин затвори след себе си вратата, отново коленичи до майка си. Взе влажна кърпа и намокри изгарящото от треска чело.
— Скоро ще се оправиш, мамо — прошепна тя. — Тогава ще се махнем оттук, обещавам ти.
Най-после Линет заспа, красива и въздушна като нощна пеперуда. Жаси се надигна, целуна я по бузата и бързо напусна таванската стая.
Изтича надолу по стълбите и се запъти към кухнята. Ала в този момент Джейк, отвратителният келнер на мастър Джон, й извика да разнесе бира.
В залата беше шумно и задушно. Всички излъскани до блясък маси бяха заети с аристократи и простолюдие.
Жаси мразеше това помещение, пълно с мъже от типа на мастър Джон, който й се хилеха нахално и се опитваха да я ощипят отзад. Не й се позволяваше дори да отблъсква ръцете, които посягаха към нея. Гостилничарят изрично й го беше забранил.
Младото момиче тичаше от кухнята към кръчмата, мъкнеше тежки табли с ростбиф и печени патици, принасяше безброй халби с бира. Раменете и ръцете я заболяха от тежкия товар.