Ала Жаси не напусна кабинета. Вместо това изтича към писалището и се хвърли на колене.
— Ваша светлост! Елизабет каза, че дори последната слугиня има право да танцува на празника…
— Но не и вие. Махнете се от стаята ми. Пречите ми да работя.
— Ваша светлост…
— Ако не се подчините, ще ви накажа, а после ще ви върна в калта, от която произлизате.
Жаси се изправи и се закле наум, че никога няма да му прости обидата. Кръвните връзки означаваха за нея също толкова малко, колкото и за него. Изскочи от стаята, страхувайки се да не се унижи пред Хенри, като избухне в сълзи. Заключи се в стаята си и се заразхожда нервно насам-натам. Джейми нямаше намерение да танцува на майския празник, а това означаваше, че Леонор ще се хвърли в обятията на Робърт. И той щеше да се ожени за нея, защото беше човек на честта.
Каква несправедливост…
Жаси се хвърли на леглото и втренчи поглед в тавана. Всъщност би трябвало да му бъда благодарна за живота, който водя тук, и да не искам нищо повече, размишляваше тя. Ала жестоките думи отекваха болезнено в сърцето й. Беше сигурна, че ако не се подчини на изричната заповед, брат й ще я изгони от къщата си.
Трябваше да намери някакъв изход.
След известно време Катрин почука на вратата и съобщи, че херцогинята се нуждае от услугите й.
Жаси побърза да скрие дълбоко в сърцето си омразата към Хенри и отиде в покоите на жена му. Джейн й продиктува няколко писма до акционери на Лондонската компания. Също като Джейми и баща си, тя беше инвестирала значителни суми в компанията, а и в друго подобно начинание — Бермудската компания. Когато приключиха с писането, Джейн се отпусна на леглото.
— В последно време лесно се уморявам. И съм станала ужасно дебела…
— Все още не личи, че очаквате дете, милейди.
— Вие сте истински дипломат — и сте много умна. — Джейн посочи писмата. — Какво бихте казали за тези начинания?
— За какво говорите, милейди?
— За Лондонската компания. Джейми е полудял по Америка. Вярно е, че компанията допусна доста грешки, но аз продължавам да подпомагам финансово брат си. Фирмата страда от недобра организация, а ръководните членове непрекъснато се карат помежду си. Въпреки това от 1606 година насам са постигнати големи успехи. Джейми спомена, че в Джеймстаун вече живеят много семейства, в неговото имение край реката — също. Уверена съм, че брат ми ще ни донесе доста пари със земите си в Новия Свят.
— Сигурно — отговори учтиво Жаси. Пръстите й конвулсивно стискаха гъшето перо.
— Джейми е човек на приключенията. Обича вятъра, морето и далечните страни. Америка все повече го влече, макар че и тук има прекрасен собствен дом. Е, надявам се Леонор да го убеди да се засели окончателно в новата си къща. Всъщност не знам. Бракът им надали ще е щастлив. Джейми има склонност да идва и да си отива, когато поиска, докато Леонор предпочита уседналия живот. — Джейн сви рамене. — Но да ги оставим сами да уредят нещата помежду си. Хенри е твърдо решен да омъжи Леонор още тази година и тя трябва да направи своя избор.
— А ако реши да избере Робърт Максуел? — Жаси така и не успя да се удържи. Думите сами се изплъзнаха от устните й.
— Тогава сигурно ще има проблеми. И двамата обичат да флиртуват. Чувството за отговорност им е непознато.
Жаси се поколеба.
— А вие, милейди? Добре ли се разбирате с Хенри?
— О, да — усмихна се Джейн. — Сигурно смятате, че мъжът ми е жесток човек. Помислете си обаче — от детски години са го възпитавали да носи титлата и достойнството на херцог. Повечето хора в неговото положение биха ви посочили вратата.
— За него съм само допълнителен товар. Смятам, че ако ми позволи да посетя майския празник, ще се отърве от мен.
Джейн се засмя.
— Първо трябва да изпрати под венчило Леонор. Едва след това ще открие, че вие също заслужавате вниманието му. Ще има и други празници. Сигурна съм, че Хенри ще ви намери подходящ съпруг, може би някой богат търговец. — Внезапно херцогинята тихо простена. — Бихте ли ме извинили сега… Ужасно ме заболя глава.
Жаси веднага скочи.
— Опитайте с минерална вода. Мама често го правеше и твърдеше, че много й помага.
— Щом смятате… — Джейн посочи тоалетната масичка, където имаше гарафа с минерална вода. Жаси намокри пръстите си и внимателно започна да масажира слепоочията на херцогинята.
След няколко минути Джейн доволно въздъхна.
— О, вие сте чудесна! Същински подарък от небето. — Тя скоро заспа и Жаси се измъкна на пръсти от стаята.
Излезе от къщата, отиде в обора и помоли ратая да оседлае Мария. Докато чакаше, се появи Елизабет и реши да я придружи. През цялото време момичето не преставаше да бъбри за майския празник. Обичаше да подготвя празненства, а преди първи май щяха да посрещнат и Великден. Имаше да се правят толкова много неща.