Елизабет избухна в смях.
— О, Жаси, от теб ще излезе великолепна светска дама!
— Права си, мила — потвърди дълбок мъжки глас откъм вратата.
Жаси трепна толкова силно, че разля кафето, а Елизабет за малко не изпусна чашката си. Двете вдигнаха очи към Джейми Камерън, който вече влизаше в салона, следван от Лаймън, който сваляше черната му наметка. Лордът беше облечен в червен панталон за езда, високи ботуши, плътен жакет и бяла риза. Той предаде на иконома широкополата си шапка и учтиво му благодари. После любезно поздрави Елизабет, въпреки че очевидно не се зарадва особено на присъствието на двете момичета.
— Прости ми… — започна Елизабет, но Джейми мило я целуна по бузата.
— Ти си винаги добре дошла в дома ми.
Жаси остана безмълвна, втренчила поглед в ръцете си, скръстени на скута. Защо този човек непрекъснато разрушаваше мечтите й, защо с подигравателно презрение я връщаше обратно в суровата действителност? Пък и видът му твърде ярко й припомняше последната им среща, засрамващата сцена в обора на Самърфийлд Хол. Ето че днес не благоволи дори да я поздрави, а само я изгледа безизразно.
— Не те очаквахме толкова рано — промълви Елизабет.
— Съветът мина по-бързо, отколкото си мислех. О, дамите пият кафе. Нали нямате нищо против, ако си позволя чаша уиски? — Лордът пристъпи към плота с напитки, посегна към кристалната гарафа и напълни чашата си с кехлибарено-жълтата течност. Облегна се на стената и отново се обърна към гостенките си. Жаси потръпна под ироничната му усмивка.
— Време е да си тръгваме, Елизабет — пошушна с неудобство в гласа тя.
— Може би си права… — Елизабет се изправи и остави чашката на масичката. Няколко капки от кафето опръскаха роклята й.
— О, Господи! Хенри поръча плата чак от Фландрия. Как ли ще се ядоса…
— Сигурен съм, че Лаймън ще намери начин да го отстрани. Освен това Хенри никога няма да ти се разсърди. — Джейми отиде до вратата и повика управителя си, който веднага се появи.
— Ако бъдете така добра да ме придружите, лейди Елизабет… Ще решим проблема само за няколко минути.
— Скоро ще се върна, Жаси.
— О, нека да дойда с теб. Може да ти помогна…
— Двамата не се нуждаят от подкрепа — ухили се Джейми и препречи пътя на Жаси, която се канеше да последва сестра си и Лаймън. Младото момиче не се опита да се промъкне покрай него. Пристъпи към стената, без да го погледне, и се престори, че разглежда тапетите.
— Много добре го правиш, Жаси, наистина много добре — отбеляза тихо мъжът.
— Така ли? — Все пак беше по-добре да го погледне. Когато беше обърната с гръб към него, се чувстваше още по-несигурна. — Какво мога толкова добре?
— Владееш изкуството да имитираш хора, които стоят много над теб.
— Никой не стои над мен.
Джейми усмихнато наклони глава.
— Може би си права. Във всеки случай си наследила артистичния талант на майка си. Бих рискувал да те взема със себе си дори в кралския двор, без да се боя, че маниерите ти ще ме изложат. Ала ти продължаваш да мечтаеш за невъзможни неща, Жаси.
— Така ли мислиш?
Джейми пристъпи към нея и тъй като тя беше облегната на стената, нямаше как да отстъпи.
— Да ти разкрия ли какво чета в красивите предателски очички? — пошепна той. — Възхитена си от тази елегантна къща и си представяш какво ли ще бъде да живееш тук като господарка — е, разбира се, не с отвратителен негодник като мен. В мечтите ти собственик на имението е скъпият на сърцето ти Робърт Максуел. Той никога не би се осмелил да ти прави неприлични предложения, нали? Готов е да забрави благородния си произход и да се ожени за теб. И двамата ще живеете щастливо тук до края на дните си. Докато смъртта ви раздели…
— Дано те убият на дуел — произнесе с измамна мекота Жаси. — Тогава Робърт ще откупи този дом от наследниците ти. Освен това е напълно възможно да ме обича истински.
Джейми се извърна, седна пред камината и преметна крак върху облегалото на креслото си.
— Робърт никога няма да се ожени за теб. След като проигра голяма част от наследството си, може да вземе само богата жена.
— Ти си лъжец — и си също така груб като езичниците в онази забравена от Бога страна, която толкова обичаш. При всеки удобен случай правиш опит да очерниш Робърт в очите ми.
Джейми бавно поклати глава.
— Не си права, Жаси. Робърт е мой приятел и не бих искал да му навредя. Току-що се връщам от Лондон, където отново му помогнах да се измъкне от паричните си затруднения.