— Помогнете и на мен, моля ви!
Жаси мълчаливо се зае да разтрива слепоочията на сестра си с минерална вода. Леонор с въздишка се отпусна назад в креслото си.
— Великолепно го правите, Жаси. Понякога ми се иска да бяхте законен член на семейството. Сигурно щяхме много да се забавляваме, защото вие сте твърде различна от Елизабет. Тя не смее да каже и дума против Хенри. От друга страна пък се радвам, че сте копеле, защото щяхте да ми бъдете сериозна конкуренция. — После усмихнато вдигна очи. — Ако Хенри превърне живота ви в ад, елате да живеете при мен, когато се омъжа — дори само за да облекчавате главоболието ми.
— Много сте любезна.
— Я не се правете на толкова покорна. Святкащите ви очи опровергават скромните думички.
— За кого ще се омъжите?
— Ами, Джейми Камерън твърди, че няма да се яви на майския танц. Той мрази подобни празници. Пък и той няма никакво намерение да се жени. Не знам дали някога ще промени решението си. — Леонор помълча малко и колебливо продължи: — Аз много го харесвам. Когато е наблизо, дъхът ми спира и ръцете ми се разтреперват. Същевременно обаче ме обзема страх. Човек като Джейми никога няма да се съобрази с желанията на бъдещата си съпруга. Той не се подчинява никому — нито на мъжете, нито на жените. Така и не разбирам как е успял да стане приятел на краля. Кралят е същият егоцентрик като него. С Робърт ще се живее много по-лесно, сигурна съм. Той е винаги мил и весел… Защо ме поглеждате толкова нещастно? Хенри непременно ще намери съпруг и за вас.
— Не желая друг да ми нарежда за кого ще се омъжа — отговори тихо Жаси.
— Права сте. — Леонор я изгледа многозначително. — Знам колко ви се иска да танцувате под майското дърво… — Внезапно скочи и възбудено извика: — Аз ще ви помогна!
— Защо? — попита недоверчиво Жаси.
— Не съм чак толкова лоша, колкото си мислите. Все пак и двете сме деца на един баща, макар че вашата майка е била проститутка.
— Мама никога…
— Все пак сте извънбрачна, нали? Аз обаче ще ви помогна да отидете на празника. Ще облечем еднакви бели рокли. Хенри няма да забележи присъствието ви. Ще си приличаме като две капки вода. Ако ви види, ще помисли, че съм аз.
— Обаче ако ни залови, ще накаже мен — не вас.
— Глупости! Хенри не е чудовище. Трябва просто да обмислим от всички страни плана си и да държим всичко в абсолютна тайна. Защо да не си уловите някой млад рицар!
Жаси сведе глава. Естествено не можеше да признае на сестра си, че всяка нощ пъха под възглавницата си библията с изсъхналите рози, а това означава, че вече е избрала своя рицар. След малко вдигна очи, не смогвайки да овладее радостта си.
— Добре, съгласна съм.
На първи май в Самърфийлд Хол цареше толкова празнично настроение, че страхът на Жаси от възможните лоши последици веднага се изпари: Чуваше как в двора пристигат многобройни карета и коне, както и оживените гласове на арендаторите и прислугата. Застана до прозореца, за да наблюдава по-добре шумната суетня. Няколко двойки вече танцуваха около майското дърво, мечката се изправяше на задните си лапи, представлението на марионетките също беше започнало, флейтистът свиреше, шотландските гайдари също надуваха меховете си в чест на херцога и семейството му. А яркото пролетно слънце весело изпращаше лъчите си към събраното множество.
Жаси хукна към покоите на Леонор, почука на вратата и моментално беше издърпана вътре от хихикащата си сестра.
— Побързайте, нямаме никакво време!
Час по-късно двете момичета бяха облечени в еднакви бели рокли с брокатени поли, кадифени корсажи и копринени фусти. Три-четвъртите ръкави бяха украсени с дантелени волани. По белите кожени ръкавици блещукаха мънички стъклени перли. Токовете на Жаси бяха малко по-високи, за да не личи толкова разликата във височината. Маските бяха украсени с бели пера, косите също бяха завързани с бели сатенени панделки.
Когато привършиха тоалетите си, двете се погледнаха и избухнаха в смях.
— Направо сме неузнаваеми! — възкликна доволно Леонор.
Жаси се погледна замислено в огледалото. Чувстваше се красива и невинна като млада невеста. Дано Леонор не я намрази много, когато й отнеме Робърт. Сестра й сигурно щеше да бъде щастлива и с лорд Камерън. Той беше безкрайно богат и двамата се познаваха от деца. Непременно щяха да намерят общ език. Нямаше да е нейна вината, ако не успееха.
— Да слизаме! — подкани я нетърпеливо Леонор.
— Двете заедно?
— Само до салона. Оттам вие ще се измъкнете на двора, а аз ще вляза в трапезарията. Когато преполовят обяда, ще изляза навън под някакъв предлог и вие ще заемете мястото ми.