С омекнали колене побягна навън, изтривайки устата си, все още влажна от топлите му устни.
Застана в края на двора, за да види как Леонор беше провъзгласена от брат си за майска кралица. Джейн, вече в напреднала бременност, стоеше до мъжа си. Всички се смееха и се целуваха. Красиво лицемерие, замисли се Жаси, скрита край входа на навеса за коли, за пред простия народ… Самата тя никога вече нямаше да принадлежи към този народ. Щеше да се омъжи за Робърт, да го излекува от страстта му към хазарта — ако тя наистина съществуваше — и да го направи щастлив.
Хенри помаха на ликуващото множество, после вдигна ръка, за да ги накара да замълчат, и възвести началото на големия майски танц. Музикантите надуха инструментите си, двойките бързо се уловиха за ръце, а Леонор изчезна в множеството.
Само след секунди погледът на Жаси намери Робърт, застанал от другата страна на подиума. Непременно трябваше да танцува с него. Започна да си пробива път сред навалицата и изплашено трепна, когато се озова срещу херцогската двойка.
— Направи добър избор — посъветва я мило Хенри.
Жаси само кимна и побърза да се смеси с танцьорите. Музиката ускори ритъма си, хорото се люшкаше все по-буйно. Най-после забеляза Робърт, застанал само на няколко крачки от нея.
Нечия ръка здраво улови рамото й, обърна я и я притисна към широки мъжки гърди. Жаси стреснато вдигна очи и се озова лице в лице с Джейми Камерън. Лордът я завъртя в кръг и тя напразно се опита да се изтръгне.
— Не! — изплака Жаси, обхваната от паника. Коленете й омекнаха. Боеше се, че всеки момент ще изгуби съзнание. Като в мъгла откри, че истинската Леонор е в обятията на Робърт. Двамата се смееха и се целуваха, обкръжени от десетки други двойки.
Жаси отново вдигна глава към тъмносините очи на Джейми Камерън и й се стори, че погледът им я пронизва до дъното на душата й. Почувства силата на мъжките ръце, които я обгръщаха, и всичките й мечти се срутиха в бездънна черна пропаст.
— Сега! — заповяда херцогът и музиката рязко замлъкна. Джейми пръв смъкна маската от лицето на партньорката си.
— Господи, Жасмин…
Жаси все още не можеше да се изтръгне от желязната му прегръдка. През гъстата пелена пред очите си виждаше единствено Леонор и Робърт, които продължаваха да се целуват. Едва забеляза брат си Хенри, който си пробиваше път към тях с разкривено от гняв лице.
— Смили се, за Бога! — изплака тя. — Пусни ме да си вървя! — Блъсна го с все сила и хукна да бяга като подгонена сърна.
ГЛАВА СЕДМА
Трябваше по-скоро да се махне оттук. Херцогът щеше да изпълни заканата си, затова беше по-добре да го изпревари и доброволно да напусне къщата му.
От време на време разочарованието надвиваше страха. Картината на нежно прегърнатите Леонор и Робърт я преследваше като страшен кошмар.
Зад гърба й кънтяха възбудени гласове. Очевидно няколко мъже бяха тръгнали подире й. Ускори крачка, втурна се в къща та и насред салона влетя право в ръцете на Хенри. Лицето му пламтеше от гняв. Изглеждаше като че всеки момент ще получи удар.
— Отивам си от вашия дом! — извика Жаси.
— Само когато приключа сметките си с вас, мис! Вие не се подчинихте на изричната ми заповед.
— Хенри! — Останала без дъх, Джейн улови ръката му. — Бъди милостив!
— Тя се противопостави на волята ми, и то съзнателно. Нима не бях добър към нея? Нима не я приех милостиво в своя дом? Направих за нея много повече от баща ни. Въпреки всичко тя се осмели да се обърне срещу мен!
— Хенри…
— Не! За Бога, не се меси в работите ми, Джейн! — Херцогът сграбчи Жаси за китката и я повлече покрай стълбата. — Вие ме направихте смешен пред лицата на моите гости, момиче, и ще си платите за това.
— Моля ви! Вече казах, че ще напусна дома ви!
Без да обръща внимание на молбите й, Хенри я отведе в библиотеката и ядно тръшна вратата. Жаси пламенно се помоли Джейн да се появи отново. Ала никой не й се притече на помощ. Хенри довлече в средата на стаята голямото си кресло, принуди я да коленичи пред него, издърпа сатенените панделки от косите и завърза ръцете й за облегалките. После донесе острия нож, с който остреше перата си. Жаси ужасено изпищя, защото си помисли, че ще я прониже. Ала херцогът имаше други намерения. Разряза корсажа на роклята й, взе от куката на стената камшика си за езда и изплющя във въздуха.
— Желаете ли да се отнеса с вас като със законно дете на баща ми? Този беше начинът, по който ни приучаваха към послушание.
Жаси се опита да протестира, да апелира към милостта му. Ала не се осмели да отвори уста, страхувайки се да не избухне в сълзи.
— Както виждате, незаконните деца също се ползват от известни привилегии, мила — продължи Хенри и стовари първия камшичен удар върху голия й гръб.