— Ваша светлост… — започна Жаси, после пронизително изпищя, защото камшикът изплющя по голата й кожа. Никога досега не беше усещала такава страшна болка. Сълзи замъглиха очите й.
Вратата се разтвори с трясък, ала Жаси не чу нищо, полумъртва от болка и мъка. Изпъна рамене, за да се подготви за следващия удар. Само че Хенри отлично умееше да разтегли мъчението. Мина доста време, преди да вдигне отново камшика. Жаси едва издържаше.
— Колко удара ще са ви необходими, за да ми се подчините завинаги, Жасмин? Боя се, че ще разкъсам плътта ви на парчета, но и това няма да помогне кой знае колко. Все пак где се опитам.
— Не, Хенри — прозвуча заповеднически глас откъм вратата. Вторият камшичен удар улучи голия гръб на Жаси и въпреки волята си младата жена отново изпищя.
— Престани, Хенри! — Нечии бързи стъпки се приближиха и новодошлият изтръгна камшика от ръцете на брат й.
— По дяволите, Камерън, кой ти дава право да се месиш? Ти доведе тази личност в къщата ми. Тя се възпротиви на заповедта ми и мое задължение е да я накажа. Ще получи онова, което заслужава.
Жаси с мъка преглъщаше сълзите си. Как й се искаше да умре точно в този момент! Защо точно Джейми Камерън стана свидетел на унижението й! Разрязаният корсаж на роклята се беше смъкнал надолу и гърдите й бяха напълно разголени. Отчаяно се примоли мъжът, който спря за момент мъчението, да се разтвори във въздуха. Беше й по-лесно да понесе камшичните удари, отколкото презрението в тъмносините му очи.
— В името на Бога и всичко свято, Джейми! — извика херцогът. — Ние сме приятели, но това тук е моя работа. Не се намесвай!
— Имам право да се меся — отговори спокойно Джейми, коленичи до Жаси и развърза ръцете й. Младата жена безсилно се отпусна на пода и лордът побърза да метне жакета си върху разголеното й тяло. — Имам право, защото възнамерявам да се оженя за нея.
— Какво? — произнесе смаяно Хенри.
Едва сега Жаси забеляза, че стаята е пълна с хора. Множество гласове повториха възгласа на домакина.
— Това е лудост, Джейми! — продължи херцогът. — Помисли за положението си в обществото! Ще ти е необходимо специално разрешение от краля. Не можеш да се ожениш за обикновена…
— Внимавай какво говориш! — произнесе предупредително Джейми. — Жаси е моя годеница.
— Ти си полудял, Джейми — обади се разумната Джейн. Макар да беше добросърдечна, над всичко поставяше чувството си за приличие. — Нима можеш да забравиш кой си — откъде произхождаш, как живееш…
Джейми изобщо не й обърна внимание. Вдигна на ръце Жаси, която инстинктивно се вкопчи в него, и попита:
— Къде е стаята й? Къде да я отнеса?
— Аз ще те водя — предложи услугите си Елизабет.
— Джейми, ти наистина си полудял! — извика подире му херцогът.
— Беше в моите ръце, когато свърши танцът, нали?
— Никога не бих те задължил да се ожениш за извънбрачна!
— Аз сам се задължавам — отговори Джейми и последва Елизабет в салона. После с лекота се изкачи по стълбите. Жаси виждаше пред себе си единствено загорелия му врат. Болката все още замъгляваше съзнанието й.
— Няма да се омъжа за теб — пошушна тя.
— Защо не искаш? Аз съм много богат!
— Мразя те! Никога няма да стана твоя жена! Защо не остави Хенри да ме нашиба с камшика си?
— Да, може би щеше да бъде по-разумно.
— Влез тук! — Елизабет отвори вратата към стаята на Жаси.
Джейми я внесе вътре, положи я на леглото и я обърна по корем. После свали жакета и внимателно огледа кървавите ивици по гърба й.
— Хенри явно държи на теб. Бил е много внимателен. Веднъж присъствах на бичуването на един ратай, който беше откраднал. След боя по раменете му не беше останало почти нищо. Елизабет, кажи на сестра ми да ти даде мехлем за успокояване на болките. След няколко седмици няма да останат дори белези:
— Моля те, върви си! — изплака Жаси и притисна лице във възглавницата.
Ала Джейми нямаше намерение да си тръгне. Вместо това приседна на края на леглото и Жаси почувства как сложи пръстен на малкия й пръст.
— За годежа.
— Няма да се омъжа за теб. Ти също не ме искаш. Затова престани да разиграваш комедии.
— Напротив, искам те — отговори Джейми и Жаси почувства топлия му дъх във врата си. — Говоря сериозно.
Младото момиче смаяно се обърна настрана и впи очи в неговите.
— Защо? Хенри е прав. Никой няма да те принуди да се ожениш за момичето, което се е озовало в ръцете ти след майския танц. Аз съм извънбрачно дете, а ти си син на херцог. Защо го правиш?
Джейми сви рамене.
— И аз не знам. Може би защото те желая. Сватбата е цената, която плащам, за да осъществя желанията си. Нали искаш цена?
Жаси не можа да промълви нито дума в отговор. Ала твърдо реше да не се оставя да бъде сплашена от силната му воля. Щеше да положи всички усилия и да се пребори с този мъж.
— До скоро, скъпа — промълви Джейми, целуна я по челото, поклони се пред Елизабет и излезе от стаята.
Обхваната от паника, Жаси се изправи като свещ в леглото си.
— Никога няма да се омъжа за него, Елизабет! Вярно е, че ме спаси от гнева на брат ни, ала аз се боя от него повече, отколкото от всекиго другиго. О, защо улови мен под майското дърво? Нали искаше да бъде с Леонор — и тя с него?
— Не се тревожи за Леонор — отговори безгрижно Елизабет. — Тя си има Робърт.
— О, Господи! — Жаси избухна в плач и смаяната Елизабет трябваше дълго да я утешава.
— Сигурно много те боли. Отивам да донеса мехлема. Ще повикам Катрин да ти приготви леглото, ще те намажем с лекарството и ще ти донеса горещ чай с ром. После ще заспиш и когато се събудиш, светът ще изглежда съвсем различен.