Джейми сви рамене.
— И аз не знам. Може би защото те желая. Сватбата е цената, която плащам, за да осъществя желанията си. Нали искаш цена?
Жаси не можа да промълви нито дума в отговор. Ала твърдо реше да не се оставя да бъде сплашена от силната му воля. Щеше да положи всички усилия и да се пребори с този мъж.
— До скоро, скъпа — промълви Джейми, целуна я по челото, поклони се пред Елизабет и излезе от стаята.
Обхваната от паника, Жаси се изправи като свещ в леглото си.
— Никога няма да се омъжа за него, Елизабет! Вярно е, че ме спаси от гнева на брат ни, ала аз се боя от него повече, отколкото от всекиго другиго. О, защо улови мен под майското дърво? Нали искаше да бъде с Леонор — и тя с него?
— Не се тревожи за Леонор — отговори безгрижно Елизабет. — Тя си има Робърт.
— О, Господи! — Жаси избухна в плач и смаяната Елизабет трябваше дълго да я утешава.
— Сигурно много те боли. Отивам да донеса мехлема. Ще повикам Катрин да ти приготви леглото, ще те намажем с лекарството и ще ти донеса горещ чай с ром. После ще заспиш и когато се събудиш, светът ще изглежда съвсем различен.
Ала на следващата сутрин всичко беше още по-лошо от преди. Леонор я събуди с буйна целувка по бузата.
— Ето че най-после стана истински член на семейството! Какъв невероятен късмет! Джейми Камерън ще се ожени за теб — извънбрачното дете без никаква титла! Ако не беше се намесил, Хенри щеше да те напердаши здравата, а мен щеше да заключи в стаята ми до деня на сватбата. Сега обаче е толкова объркан, че не знае какво да прави. Толкова се радвам за теб! Трябва да бъдем приятелки, Жаси. Няма защо да се боиш от снобите а Лондон. Обещавам ти, че лесно ще се справя с тях. А кралят ще те приеме, за да направи услуга на Джейми.
— Не мога да се омъжа за него.
— Не ставай глупачка! Аз естествено смятах, че ще вземеш някой войник или търговец. Сега обаче ще станеш лейди Камерън…
— Не мога!
— Знам, че си малко нервна, и те разбирам. И с мен щеше да е същото, ако трябваше да се явя пред брачния олтар с Джейми. Той е същински дявол в човешки образ. Иначе е много красив — и богат. Робърт няма и половината от парите му. За щастие моята зестра е повече от достатъчна. Сигурна съм, че бракът ни ще бъде щастлив, защото се обичаме. Е, да, признавам — вчера сутринта бях решена да се омъжа за Джейми. Той ме целуна и краката ми се подкосиха. Или аз го целунах… Всъщност, вече не си спомням много добре. Ала смятам, че е напълно в реда на нещата ти да се омъжиш за него. Сигурна съм, че съдбата ви е предопределила един за друг.
— Не, не мога да се омъжа за него…
— Какви са тия глупости? Той те измъкна от калта, а сега ти предлага и брак. Джейми е един от най-богатите хора в Англия. А ти твърдиш, че не го искаш за съпруг. Добре тогава, върни се в клоаката, от която те измъкна, и се валяй в калта до края на живота си!
Жаси прекара целия ден в леглото. Непрекъснато я побиваха студени тръпки. Повтаряше и на себе си, и на всички, които идваха да я посетят, че никога няма да се омъжи за Джейми.
Надвечер в стаята й влезе Катрин и съобщи, че Жаси трябва да стане и да се облече. Лорд Камерън я очаква в библиотеката.
При вида на едрата му фигура сърцето й заби по-силно. В никакъв случай нямаше да се предаде без борба. Как да стане негова, като той много добре знаеше, че го мрази! Не, сигурно не говореше сериозно. Само продължаваше започнатата жестока игра.
Пък и изобщо не се държеше като любящ годеник. Щом влезе в библиотеката, я измери критично от глава до пети, и строго заяви:
— Повикал съм шивачка. Необходими са ти нови дрехи. Бъдещата ми жена не бива да носи стари рокли, колкото и елегантни да изглежда в тях. На първо време ще ти трябват няколко топли вълнени рокли. Жената ще ти приготви също вълнени чорапи и бельо, защото зимата понякога е леденостудена. И няколко бални рокли, за всеки случай. Хенри вече обяви датата в църквата. Ще се оженим на първи юни.
Устата й беше пресъхнала и Жаси едва успя да отговори:
— Не. Вече ти казах, че никога няма да стана твоя жена.
— Сериозно ли говориш? — попита с усмихващи се очи Джейми.
— Да.
— Е, поне опитах. — Без да каже повече нито дума, лордът мина покрай нея и излезе от библиотеката.
На следващата сутрин Жаси вече не смяташе, че един бъдещ живот с Джейми може да бъде толкова ужасен. През нощта отново сънува студената, бедняшка таванска стаичка в страноприемницата на мастър Джон. Вятърът свиреше през изпочупените прозорци, а тя пристъпи към леглото на умиращата си майка, обърнала лице към стената. Посегна към протритото одеяло и едва не й прилоша. Още преди фигурата да обърне лице към нея, Жаси вече знаеше какво ще се изправи пред очите й — смъртта.