Въпреки това нещо я накара да докосне тесния гръб. И когато майка й се обърна към нея, Жаси наистина се озова лице в лице със страшната маска на смъртта — с дупки вместо очи и бледи, хлътнали бузи. Ала това не беше лицето на Линет, а нейното собствено. Жаси пронизително изпищя…
— Събуди се, Жаси, чуваш ли! — Елизабет разтърсваше раменете й. — Спокойно, мила, само си сънувала.
През прозорците се процеждаше сива утринна светлина. Жаси решително скочи от леглото и изтича към гардероба.
— Какво ти става? — смая се Елизабет.
— Той у дома ли си е?
— Кой? Къде?
— Джейми. В своя дом ли е?
— Така мисля.
Жаси забързано започна да се облича. Хукна към вратата, но се върна и устремно целуна Елизабет по бузата.
— Обичам те — пошепна тя и преди смаяното момиче да успее да реагира, сестра й вече тичаше надолу по стълбите.
В този ранен час бяха станали само двама-трима от слугите. Жаси помоли да повикат един от ратаите в обора и трябваше да почака, докато оседлаят кобилата й. Най-сетне се метна на седлото и нетърпеливо заби шпори в слабините на Мария. Веднага след това разкаяно се извини на вярното си животно.
Препусна в галоп и за минути прекоси зелените пролетни поля. Слънцето още не беше изгряло, когато достигна имението на лорд Камерън. Потропа на обкованата с желязо порта, но трябваше да почака няколко минути, докато се появи вратарят. През това време не откъсваше очи от великолепния дом. За да живее тук като господарка, си струваше да се омъжи дори за човек като Джейми Камерън. Е, нощем трябваше да изпълнява съпружеските си задължения, но това беше цената, която се налагаше да плати за богатството. Побиха я студени тръпки и за малко не препусна обратно. Ала в този момент портата се разтвори и тя трябваше да влезе.
Лаймън стоеше на стълбите. Ратаят от обора побърза да поеме поводите на кобилата.
— Лорд Камерън буден ли е? — попита нетърпеливо Жаси.
— Да, мис, и вече знае, че сте тук. Каза да ви отведа при него.
Жаси последва управителя в къщата и се изкачи на първия етаж, където той отвори масивна двойна врата. Влезе в обширно помещение, очевидно спалнята на господаря. До каменната камина беше поставено легло с четири колони и огромен балдахин. Столове в стил кралица Елизабет обкръжаваха кръгла масичка с инкрустации. Светлината на изгряващото слънце проникваше през прозорците и огряваше красиво дървено писалище. Полуотворена врата водеше в стаята за преобличане.
Какъв лукс, възхити се неволно Жаси. Тук ще живея и аз. После погледът й се насочи към леглото. Ето къде беше единствената мъчнотия… Щом стане жена на Джейми, той ще е в правото си да спи с нея, да я прегръща и целува, когато си поиска. Отново я побиха студени тръпки.
Облегнат небрежно на рамката на прозореца, лордът наблюдаваше изгряващото слънце. Беше облечен в бяла риза, семпли кафяви панталони и високи ботуши. Без да удостои Жаси с поглед, попита:
— Какво те води насам?
Колкото и да се опитваше да заговори, от гърлото й не се изтръгна нито дума.
Най-после лордът благоволи да се обърне.
— Да не си онемяла? Учудвам се, тъй като острият ти език ми е много добре познат.
— Ти… Ти би могъл поне малко да облекчиш положението ми.
— Нямам понятие за какво говориш.
— Напротив, имаш.
Джейми бавно се изправи и отиде при нея.
— Може би си дошла да провериш дали все още настоявам на предложението си за женитба?
Жаси се принуди да понесе презрителния тон на гласа му. Не искаше да живее като майка си, не искаше и да умре по същия ужасен начин. Затова покорно кимна.
— Така си и мислех. — Джейми започна да обикаля около нея, потърквайки брадата си. — Нека да отгатна. „Събудила си се посред нощ и си открила, че си страстно влюбена в мен. И горещият копнеж те е довел тук още на зазоряване…“ Не беше ли така? Е, аз и не бих го възприел сериозно. Да опитаме пак. „Събудила си се посред нощ и си разбрала, че никога вече няма да получиш такова зашеметяващо предложение за женитба. Имаш всички шансове да се превърнеш в истинска лейди. Благородническата титла не означава кой знае какво за теб, ала ще станеш богата.“ Всичко е в парите, нали? Затова промени решението си.
Жаси сведе глава, без да отговори.
— Е? — процеди през зъби Джейми, мушна пръст под брадичката й и я повдигна към лицето си.
— Да, точно затова! — изсъска тя. — Никога не съм се преструвала на влюбена в теб.
— Така е, знам, че ме мразиш. Въпреки това ще се ожениш за мен, така ли?
— Да. — Жаси се вгледа в тъмносините очи, които не издаваха нищо от скритите в сърцето му чувства, и нетърпеливо продължи: — Ти също не ме обичаш. Защо ми предложи да се омъжа за теб?