— Поне те желая. — Внезапно Джейми я сграбчи за рамото, повлече я през стаята и я блъсна на леглото. — Когато станеш моя жена, няма да получиш своя собствена стая. Ще спиш тук с мен. Нощ след нощ. Няма да ти помогнат никакви преструвки, нито главоболие, нито каквото и да било. Готова ли си въпреки това да се изправиш с мен пред олтара?
Жаси отчаяно си припомни страшния кошмар в студената таванска стаичка и мъртвешкото лице и кимна.
— Да.
Джейми се изсмя и я дръпна да стане.
— Значи все пак си проститутка.
Побесняла от гняв, Жаси посегна да го удари, но лордът ловко задържа китката й.
— Ако желаеш да се бориш с мен, скъпа, готов съм по всяко време. Само че внимавай — ако ме нараниш, ще ти го върна тъпкано. Запазих те от гнева на Хенри само защото вече бях решил да те направя своя жена. Иначе съм на мнение, че няколко удара в повече не биха ти навредили. Предпочитам обаче аз сам да те укротя.
— Веднага ме пусни! — изсъска тя.
Джейми вдигна вежди.
— Нежната годеница не би трябвало да говори с този тон — промърмори той, но изпълни желанието й и отново се отпусна на перваза на прозореца. Едва сега Жаси забеляза оставените там документи, които очевидно беше проучвал преди идването й. — Както вече казах, венчавката е определена за първи юни. Днес ще ти изпратя шивачката. Нямате много време да се приготвите. Нека ангажира колкото помощнички са й нужни, за да попълнят гардероба ти до деня на сватбата. Ако приемаш чужди съвети, ще ти кажа, че Джейн и Леонор имат изискан вкус и отлично познават новата мода. От друга страна, предполагам, че самата ти притежаваш известно чувство за стил, тъй като имаш добри маниери и умееш да се изразяваш изискано. Ще изпратя на Хенри препълнена кесия със злато — купувай всичко, от което се нуждаеш.
— Не ми трябва нищо.
— Какво? Нали се жениш за мен заради парите ми? Няма ли да почнеш да ги харчиш?
Как да му обясни, че не приема предложението му от алчност, а защото не иска никога вече да гладува и да мръзне, защото предпочита да спи в широкото меко легло вместо в студената таванска стаичка?
— Нищо не ми трябва — повтори тихо тя.
Джейми помълча известно време и Жаси започна да се пита за какво ли се е замислил. Тъмносините очи я гледаха втренчено.
— Както желаеш — промърмори най-после той и се обърна към своите документи.
Очевидно считаше разговора за приключен, но Жаси не мръдна от мястото си. Не искаше парите му, ала имаше други желания, затова се покашля и са накани да заговори. Джейми вдигна очи, явно разсърден от настойчивостта й, но Жаси смело заяви:
— Моли, келнерката в таверната на мастър Джон, винаги беше добра към мен. Ще позволиш ли да я повикаме тук?
— Разбира се. Веднага ще изпратя да я доведат. Може да дойде още преди сватбата.
— Ако може и… и Тамсин.
— Тамсин ли?
— Мисля, че преди е бил лекар. Сега работи в гостилницата.
— Онзи стар пияница?
— Не е такъв. Само е преживял много нещастия. Ако го вземем в дома си, ще върши всичко, каквото му кажем и ще престане да пие.
Джейми сви рамене.
— Ти отговаряш за персонала. Имам големи имения, а това означава, че ни е необходима многобройна прислуга. Можеш да назначаваш когото си искаш. Ако Тамсин все още живее в кръчмата на мастър Джон, ще наредя да доведат и него заедно с Моли. Друго?
Жаси поклати глава и по лицето на мъжа се изписа очакване. Най-после тя прокара език по пресъхналите си устни и се принуди да произнесе кратка благодарствена дума.
Шивачката идваше при нея всеки следобед. Малката стая на Жаси се препълни с кадифе, тафта, коприна, дантели, лен и брокат. Всеки ден пробваше дневни и вечерни рокли, летни и зимни дрехи, маншони, пелерини, елегантни шапки и красиви чанти. Джейн и Леонор бяха добре осведомени по въпросите на модата.
— Естествено трябва да се съобразяваме с това, че кралят е възпитан в строго презвитериански дух — отбеляза херцогинята. — Иначе в последно време почти не са настъпили промени в модата. Слава богу, че изчезнаха неудобните рюшове около врата, които трябваше да носим като деца.
— Само че кралицата не се съобразява кой знае колко с презвитерианските норми — възрази Леонор.
Жаси почти не слушаше споровете им. Понякога нежно докосваше копринен ръкав или меката кожа на някоя яка. Всички тези прекрасни творения на шивашкото изкуство щяха да бъдат нейна собственост. От една страна, това много я радваше, но пък от друга, сърцето я заболяваше, като си помислеше, че с парите, дадени само за един маншон, можеше да се спаси животът на майка й.