На двадесети май Джейми беше поканен на вечеря. Отдавна беше се помирил с Хенри, който се държеше като великодушен благодетел. Херцогът неведнъж подчертаваше пред Жаси, че за издигането си трябва да благодари само на милостивото му сърце.
Вечерята беше великолепна, особено печената патица с пресни зеленчуци. Ала Жаси не можа да преглътне нито една хапка и почти не вдигна до устните си чашата с вино. Робърт също присъстваше на вечерята и разговорът се въртеше най-вече около сватбата му с Леонор, която щеше да се състои две седмици след венчавката на Жаси.
Джейми безуспешно се опитваше да въвлече в разговора и годеницата си. Получаваше само едносрични отговори. Най-после Леонор през смях заяви, че Жаси е много изнервена от очакването. Нищо чудно, след като остава само седмица до големия ден…
След вечерята Жаси избяга от салона и изтича в обора при кобилата си. Робърт я последва и младата жена с горчивина си припомни вечерта, когато пак се бяха срещнали на това място.
Младият мъж весело я целуна по двете бузи.
— Какъв неочакван обрат направи животът ти, Жаси! Ако имах богатството на Джейми, нещата можеха да бъдат други. Ти си толкова красива…
— А ти си сгоден за сестра ми.
— За сестрата, която получава зестра — подчерта той.
— Бъди добър с нея! — пошушна Жаси.
— Разбира се. Леонор също е красавица. Ала ти си нещо наистина особено. Е, поне се омъжваш за най-добрия ми приятел, а това означава, че често ще се виждаме. Като си помисля какво излезе от кухненската прислужница на мастър Джон…
— Кухненската прислужница сама изкова щастието си — прекъсна го рязко безшумно влезлият Джейми. Святкащите му очи не се харесаха на Жаси. Бяха много по-твърди от обикновено.
— Робърт просто ме поздрави — обясни плахо тя.
— Така ли?
— Радвам се и за двама ви — увери усмихнато Робърт. — А сега ще оставя влюбените сами. — И побърза да изчезне от обора.
Джейми остана до изхода, докато Жаси продължаваше да гали кобилата си в другия край на обора.
— Странно — промърмори той. — Когато последния път бях тук, пак ви заварих двамата заедно.
— Тогава все още нямах задължения към теб.
— Сега обаче сме сгодени. Получих дори разрешение от краля.
Жаси почувства трудно потискания гняв и реши да се защити.
— Нищо не се е случило между Робърт и мен.
— Да не би да съм те обвинил?
— Не би имал причина да го сториш.
— Защото веднага тръгнах след теб.
— Говориш глупости!
— Беше влюбена в Робърт, нали? Надявам се междувременно да си преодоляла чувствата си.
— Заплашваш ли ме?
— В никакъв случай, скъпа. Обещавам ти само едно — ако пак те заваря с мъж в двусмислена ситуация като тази, камшичните удари на брат ти ще ти се сторят леки като перце в сравнение с онова, което ще получиш от мен.
Без да отговори, Жаси сърдито тръгна към вратата с намерение да излезе от обора. Ала Джейми й препречи пътя и сложи ръце на раменете й. Младата жена безстрашно отметна глава назад.
— Пусни ме да мина.
— Какво достойно държание…
— Би трябвало да се радваш, че бъдещата ти съпруга се държи като лейди.
— Не е нужно да си вириш носа пред мен. Ще те отвикна от това.
— Никога. А сега ще освободиш ли вратата?
Пръстите му се плъзнаха по врата й и Жаси стисна зъби, за да не потрепери. Не биваше да издава, че по тялото й се е разляла предателска топлина.
— Колко си красива… — Джейми се приведе, притегли я до гърдите си и устните й се разтвориха сякаш от само себе си, когато я целуна. Жаси се вкопчи в него, неспособна да запази равновесие. Уплашено се опита да преодолее слабостта, която заплашваше да надделее над волята й. Най-после успя да се откъсне.
— Моля те, остави ме! Трябва…
— Какво?
— Още не сме женени.
Джейми меко се усмихна.
— Скоро ще стане и това. Страх ли те е?
— Не!
— Не забравяй, че очаквам много от теб. А и не съм търпелив човек.
— Няма да го забравя.
— Трябва да платиш висока цена — за всичко, което ти давам.
— Много добре го знам.
— Всъщност и двамата искаме едно и също. Страстната ти жажда за приключения е също толкова силна, колкото и моята — така е, повярвай ми. — Той отстъпи настрани. — А сега върви и се готви за големия ден. Не ти остава много време. Впрочем, след няколко дни ще пристигне баща ми. Дръж се добре с него.
— Защо? Може би ще ти забрани да се ожениш за мен, или вече няма да ти плаща издръжка?
Джейми я сграбчи за лакътя.
— Правя само онова, което аз искам. Винаги помни това. А имуществото ми си е моя собственост. Никой не ми плаща издръжка. Ти ще се отнасяш учтиво с баща ми, защото той е прекрасен стар джентълмен. Искам да повярва, че съм избрал невестата си заради красотата й, заради смелия дух и нежността й. Не бива баща ми да узнае, че съм сключил сделка с една проститутка, която се интересува единствено от парите ми.