Жаси твърдо преглътна сълзите, които бяха нахлули в очите й, и се освободи от ръката му.
— Мога ли вече да си вървя?
— Можеш. О, исках още нещо да ти кажа — приятелите ти вече се настаниха в моята къща.
— Моли? И Тамсин?
— Да, дойдоха и двамата.
— Благодаря — прошепна едва чуто Жаси и избяга от обора.
Три дни по-късно херцог Карлайл пристигна с великолепната си каляска. Жаси го очакваше в приемната заедно с Хенри и Джейн. Ужасно се боеше, че старият джентълмен ще я презира и ще види в нейно лице само слугинята, която коварно е прелъстила сина му. Вместо това херцогът я поздрави, сякаш синът му си беше избрал годеница от най-изисканите кръгове.
Висок на ръст като третия си син, със същите блестящи тъмносини очи, старият джентълмен разтвори ръце.
— Добре дошла, дъще.
Жаси едва не избухна в сълзи, когато се притисна до гърдите му. Миналото й не беше споменато с нито една дума. Херцогът говореше само за бъдещето. Разговорът беше много оживен и всички освен Жаси се смееха весело. След като херцогът се сбогува, годеницата понечи да избяга от салона, ала Джейн й извика да се върне.
— Какво ти е? Татко не е толкова лош…
— Баща ти е чудесен… — Неспособна да задържи сълзите си, Жаси се извърна и хукна по стълбата. Този път Джейн не направи опит да я задържи.
В деня на сватбата небето се покри с черни облаци. Някъде далеч се чуваха гръмотевици, от време на време проблясваха светкавици. Катрин, Елизабет, Джейн и Леонор не се интересуваха от бурята. Събраха се рано-рано в стаята на Жаси, за да й помогнат да облече булчинската рокля от коприна с цвят на слонова кост, обшита с перли. Дълбокото деколте беше обрамчено от бяла лисича кожа. Булото беше окачено на диадема, украсена с диаманти, перли и мънички сапфири.
Жаси стоеше неподвижна, с нервно стиснати ръце. Не можа да хапне нищо, нито да изпие глътка кафе. В един часа следобед се качи със семейството на херцога в голямата карета и само след минути пристигнаха пред старата норманска селска черква. Междувременно бурята се усили и трябваше да побързат, преди да се е излял дъждът.
Хенри поведе Жаси към олтара. Следваше ги Джейн, която беше свидетелка на бракосъчетанието. Женихът ги очакваше, застанал до свидетеля си Робърт, облечен в елегантен черен панталон до коленете, черен жакет и червена копринена риза. Лицето му беше безизразно. Дали някога щеше да успее да проникне в мислите му?
Скоро застана до него, почувства топлината на силните пръсти, които се сключиха около нейните. Беше толкова развълнувана, че не можа да повтори думите на брачната клетва и свещеникът трябваше два пъти да я подкани да го стори. Когато най-после успя, Джейми се обърна към нея със странна усмивка на уста. Самият той повтори клетвените слова с ясен глас и без колебания. После непринудено я целуна, окуражаван от засмените млади мъже, насядали по задните пейки.
Сватбеният прием се състоя в дома на младоженеца. Жаси седеше до него в каретата и нервно въртеше на пръста си златния венчален пръстен.
— Ето и новия ти дом, милейди — отбеляза Джейми, когато наближиха великолепната сграда. За първи път през този ден невестата почувства нещо като радост. Беше я нарекъл „милейди“, с титлата, която щеше да носи от днес нататък, и която й принадлежеше заедно с целия този лукс. Щеше да се почувства почти щастлива, ако не беше потискащата мисъл за неизбежната сватбена нощ.
Джейми я пренесе през прага под одобрителните викове на гостите. В салона лакеите в тържествени ливреи разнасяха кристални чаши с вино и бира. Жаси получи сърдечни целувки от свекъра си, от сестрите си и Джейн — дори от Хенри, а после се запозна и с аристократичните приятели на Джейми. Почувства се като приказна принцеса в палата си.
— Не е лошо да отведеш Жаси на сватбено пътешествие в Париж, Джейми — предложи Леонор. — Аз във всеки случай смятам да го поискам от съпруга си.
— Колкото и да иска жена ми, няма да го направя, защото само след две седмици смятам да прекося Атлантика — отговори безгрижно Джейми и потърси погледа на Жаси. — Остава ни много малко време за меден месец, затова предпочитам удобствата на собственото си легло и услугите на доверените си хора.
Жаси засрамено се извърна. Слепоочията й биеха до пръсване. Музикантите засвириха игрива мелодия и тя се почувства щастлива, че танците ще я отклонят от тежките мисли. Когато се озова в обятията на Робърт, дори се засмя. Шегите му повдигнаха настроението й и тя продължи да се забавлява безгрижно, докато не забеляза, че Джейми я наблюдава с мрачен поглед.