След като и последната карета пое пътя към дома, Лаймън съобщи, че на следващата сутрин ще се яви при лейди Жасмин, за да обсъди с нея домакински въпроси. Джейми вдигна чашата си и й кимна.
— Давам ти тридесет минути да се приготвиш, Жаси. Нито секунда повече.
Жаси едва си поемаше дъх. Ето че дойде моментът да плати цената за щастието си. Изтича нагоре по стълбата, втурна се в спалнята, затвори след себе си вратата и се облегна на нея, полумъртва от уплаха.
— Жаси!
Младата невеста смаяно вдигна очи. Пред нея беше застанала Моли, облечена в красива рокля, с блестящи очи и розови бузи.
— О, Моли! — изплака Жаси и се хвърли в ръцете на приятелката си.
— Ето че наистина се омъжи за лорд, момичето ми. И въпреки това си спомни за мен и стария Там. Бог да те благослови! Толкова се радвам, че отново сме заедно. Още не мога да повярвам на очите си. Тази прекрасна къща ще бъде твой дом!
Жаси конвулсивно преглътна. Така е, това беше новият й дом. Ала срещата с Моли сега беше по-важна.
— Толкова ми липсваше, Моли. Разкажи ми всичко! Как живя в онази ужасна гостилница?
— Не и сега, когато ти предстои първата сватбена нощ! Не бива да ме има тук, щом дойде красивият ти съпруг. Побързай! Дай да ти помогна при събличането. Вече съм приготвила нощницата.
Жаси усети как в сърцето й се надига паника и понечи да протестира. Ала Моли се зае енергично да я разсъблича. Първо махна диадемата и воала, после измъкна презглава копринената рокля. Накрая бутна Жаси на един стол, свали обувките и чорапите и я освободи от пристегнатия корсет.
Останала само по риза, Жаси скочи и силно притисна ръката на Моли.
— Не мога! Не мога да го направя!
— Не е чак толкова лошо! Съпругът ти е красив и толкова мил. Много момичета биха дали години от живота си; за да прекарат поне една нощ с мъж като него. А ти си ослепително красива, момичето ми. Той ще те обича с цялото си сърце.
Не, той ме мрази, помисли си Жаси, ала не можа да го произнесе гласно.
Моли й помогна да съблече ризата, меката коприна на нощницата погали раменете й и младата жена не устоя на изкушението да се погледне. Нощницата беше затворена високо по врата и стигаше до пода. Въпреки това не изглеждаше никак целомъдрена, защото беше почти прозрачна. На вратата се почука.
— О! — изплака Жаси, мушна се под одеялото и го издърпа до брадичката си. Моли се усмихна окуражително и отвори вратата пред Джейми.
— Добър вечер, милорд… — После дискретно се отдалечи.
Лордът заключи вратата след себе си, свали жакета си и го захвърли на скрина в долния край на леглото. С нарастващ страх Жаси го наблюдаваше как отива към писалището и си налива чаша коняк, как небрежно се отпуска на стола и отпива глътка.
— Ето че сме вече женени, скъпа моя. Да видим сега струваше ли си да се впускам в тази сделка…
Когато остави чашата, изправи се и тръгна към леглото, движенията му вече не бяха небрежни, а точни и целеустремени. Наведе се и с един замах издърпа завивката от тялото й.
ГЛАВА ОСМА
Жаси неволно извика и направи опит отново да се прикрие. Ала Джейми задържа завивката в желязната си хватка и измери жена си с презрителен поглед.
В очите му се изписа хладен гняв и Жаси едва се овладя да не изпищи отново. Не бива да се боя от него, втълпяваше си тя, нали не съм страхливка. Той ме направи господарка на този прекрасен дом и аз съм му задължена.
Джейми хе усмихваше цинично.
— Е? Май вече съжаляваш, че си се омъжила за мен?
— Не е така.
— Тогава може би ще ми признаеш, че си мечтала за този момент през дългите си безсънни нощи?
— Казах само, че за нищо няма да съжалявам.
— Добре. — Усмивката му се изпари. Остави завивката, седна на края на леглото и събу високите обувки със скъпоценни токи. После издърпа ризата от панталона и я изхлузи през главата си. Огънят в камината и няколкото запалени свещи бяха твърде ярки за вкуса на Жаси. Тъмни сенки танцуваха по широките, мускулести гърди на Джейми, които бяха със същия бронзов загар, както и лицето му.
Докато го наблюдаваше, Жаси захапа долната си устна, за да не трепери. Силните рамене биха подхождали повече на ковач, отколкото на изискан лорд, каза си тя. Този мъж приличаше на езически бог — или на някой от онези чуждоземни червенокожи мъже от другата страна на Атлантика, които беше виждала само на картинка и които Джейми пламенно защитаваше.
Ризата беше захвърлена на пода и погледът на Жаси неволно се насочи към тесните бедра, опънали елегантния черен панталон. Ей сега щеше да свали и него. При тази мисъл я побиха студени тръпки, които преминаха в горещи вълни. Отчаяно се примоли да стане чудо и да я спаси. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да не скочи и хукне навън от стаята. Пък и беше безсмислено, защото Джейми щеше да я върне насила. Трябваше само да си представи, че е някъде другаде, да изтърпи прегръдката му и да не се отклонява от изпълнението на съпружеските си задължения.