Внезапно цялото й тяло потръпна, огромна вълна я подхвана и я издигна към неподозиран връх на насладата. Жаси инстинктивно се вкопчи в Джейми, уплашена да не се удави в този бурен порой. А бурята се засилваше, страшна и въпреки това сладостна. Нещо чуждо и прекрасно се явяваше в непосредствена близост и я канеше да го докосне, да го опознае. То наближаваше и Джейми все повече ускоряваше ритъма на тласъците си. Но не — не биваше да го последва в този застрашаващ същността й свят…
Джейми се надигна, силни тласъци разтърсиха тялото му, после се отпусна върху нея и замря. В утробата й сякаш се изляха втечнени пламъци.
След няколко минути мъжът се отдели от нея, полегна настрани, но продължи да притиска с ръка гърдите й. Всичко беше свършило. Беше взел онова, което искаше, беше разголил всичките й тайни.
С проклятие на уста Жаси отблъсна ръката му, сви се в края на леглото и му обърна гръб. Не можа да задържи сълзите си и те потекоха по бузите й.
Джейми я хвана за рамото и отново я привлече към себе си.
— За Бога, остави ме на мира! — изсъска тя.
— Преди сватбата ти казах, че ще спиш с мен в това легло, и ти се съгласи.
Жаси затвори очи и почувства милувката на пръстите му върху гърдите си.
— Моля те!
— Не исках да ти причиня болка. Първият път винаги е трудно, но аз наистина нямах намерение да ти причиня болка. По дяволите! Острият ти език беше този, който ме накара да се забравя. Мъжът трябва да се отбранява срещу такива оръжия.
— Това вече няма значение…
— Не, вероятно не. — Джейми се извърна настрани и Жаси отново се плъзна към края на леглото. Потръпна от студ и се сви на кълбо, ала не се осмели да се пресегне през него и да вдигне захвърлената на пода завивка. За да забрави преживяното вълнение, което изпълваше сърцето й с гняв, започна да си представя бъдещето. Колко хубаво ще бъде да живее като господарка в този великолепен дом, в изискано обзаведените му стаи, сред скъпоценни мебели, сребро и кристал. Само да го нямаше Джейми… Обхвана я странното чувство, че след тази нощ той винаги ще остане част от нея. Никога нямаше да може да се освободи от него. Беше продала душата си и никога нямаше да възвърне отново вътрешното си спокойствие.
Най-после умората надделя и Жаси дълбоко заспа.
Щом се събуди, Джейми веднага почувства потребност да докосне жена си. Ала това не беше необходимо. Студената нощ я беше доближила до него. Тя лежеше в леглото му, красива и гола, свита на кълбо, опряла топлия си гръб в неговия. Едната й ръка беше протегната напред, а между обърканите къдрици надничаше закръглената гръд. Джейми едва потисна желанието си да целуне розовото връхче. Вместо това заразглежда профила на Жаси и с горчива самоирония призна поражението си.
Беше вярвал, че стига само да вземе Жаси в обятията си, и ще завладее сърцето й, ще запали огъня, скрит в утробата й. Какъв глупак беше… Как можа да се хване на въдицата на тази алчна за пари малка курва! Беше видял у нея чувственост, която не съществуваше, беше потърсил осъществяването на обещание, което никога не му беше дадено.
Лордът тихо въздъхна. Вече нищо не можеше да се промени. Беше я взел за жена, без да обръща внимание на съветите на приятелите си и дори на краля, беше държал докрай на своето — въпреки многократните уверения на Жаси, че винаги ще го мрази.
Каква незадоволителна сватбена нощ… Може би всичко щеше да стане другояче, ако Жаси не беше протестирала срещу целувките му и се беше въздържала да спомене името на Робърт Максуел в леглото му. Тогава щеше да прояви повече нежност и деликатност. А сега лежеше до нея и се питаше дали някога ще може да поправи грешката си. Потръпваше от студ, като си помислеше за дългите години брачен живот, които му предстояха.
Не е така, каза си най-сетне той. Прав беше, като се омъжи за нея. Трябваше му жена като Жаси, със силна воля и твърд характер. Това, че не го обичаше, беше може би дори предимство. Щеше да има нужда от цялата си твърдост и упоритост, за да понесе суровия живот в Новия Свят, за да му подари така желаните наследници въпреки всички трудности. Тя беше млада и здрава. Макар да се отвращаваше от съпружеските си задължения, щеше да свикне с тях и да му роди синове.
Какво ли го беше накарало да настоява като луд да се ожени именно за нея? Не беше само красотата й, която го привличаше. Леонор също изглеждаше добре и изборът му беше паднал върху нея веднага след решението да прекрати ергенското си съществувание.
Жаси просто го беше омагьосала, още от първата им среща. Не можеше да си обясни причините за тази магия, дори и сега, когато най-после беше спал с нея. Може би го привличаха повече непреклонният й дух, умението й да мрази, жизнеността й, искрите, които изпущаха очите й в изблик на гняв. И огънят в сърцето й, до който не можеше да се добере…