Младата жена пое дълбоко дъх, устните й се разтвориха, меки и мамещи. И Джейми се закле във всичко свято, че ще открие този огън и ще разпали от него страстен пожар.
Посегна към разбърканата златна коса, помилва гърба и закръгленото задниче. Жаси сладко се протегна, все още спейки, и Джейми обви с ръка тялото й, притисна устни в тила й и впи пръсти в гъвкавите млади гърди. Никога не беше виждал толкова красива гола жена, с тънка талия, добре закръглени стройни бедра и дълги, съвършени по форма крака. Такова момиче просто трябваше да бъде чувствено и той отново се закле да запали в гърдите й пламъците на плътското желание. Ако не успее, поне ще я укроти. Нека се сърди, нека се бунтува срещу него — все някога ще открие, че от това няма никаква полза.
Жаси леко въздъхна. Когато пръстите му помилваха нежното розово връхче на гърдата й, тя се събуди. Интимното докосване я беше изтръгнало от прегръдките на съня. Уплашено се опита да се отдалечи към края на леглото.
— Не мърдай — заповяда Джейми.
— Нощта отмина…
— Продължавай да лежиш съвсем тихо.
— Вече е светло…
— Точно това ми харесва.
Жаси ядно изруга, ала Джейми не обърна внимание на думите й. Ръката му описваше кръгове по бедрата й, после се мушна между тях, за да помилва вътрешните им страни. Пръстите му бавно се устремиха нагоре. Устните му целуваха тила й, после нежно захапаха раменете и езикът започна да изследва нежната издатина на гръбначния стълб.
Жаси лежеше неподвижно, както й беше заповядано, и Джейми се запита как ли изглеждат сега очите й. Дали бяха изпълнени с дива омраза? Палецът му проникна в интимните дълбини на утробата й. Младата жена потръпна с цялото си тяло, но дори не направи опит да се възпротиви. Джейми беше смаян, когато усети готовността й да го приеме. Проникна в тялото й от задната страна, притисна я до себе си и внезапно бе обхванат от буйна, неутолима, изгаряща страст. Ускори до крайност темпото, за да задоволи желанието си.
Когато бурята отмина, Жаси не проля дори една сълза, нито се опита да протестира. Отпусна се по гръб, втренчила поглед в тавана, с празни очи. Джейми объркано дръпна шнура на звънеца и това веднага я изтръгна от вцепенението й. Тя скочи от леглото, грабна захвърлената нощница, за да прикрие голотата си, и сърдито изруга, когато видя, че е напълно разкъсана. Джейми не се опита да й помогне. Стана спокойно, отиде до гардероба и нахлузи утринния си халат. Докато Жаси се ровеше в скрина си, някой почука на вратата и тя унищожително изгледа мъжа си.
— Най-добре легни, а аз ще те покрия със завивката — предложи ухилено той. После извика: — Влезте, Лаймън!
Жаси побърза да скочи в леглото. Джейми удържа на думата си и метна завивката отгоре й. Управителят влезе и лордът весело му пожела добро утро. После поръча мляко, кафе и топли хлебчета.
— Донесете и една седяща вана, пълна с гореща вода.
Лаймън хвърли кратък поглед към увитата презглава фигурка в разбърканото легло, обеща да изпълни веднага заповедите и побърза да се оттегли.
— Очаква се всяка сутрин да те виждат в леглото ми, Жаси — обясни Джейми. — Все пак си моя жена.
Младата жена гневно се надигна и тежката златна коса се разпиля по гърдите й. Джейми почувства нов прилив на желание. Беше минало толкова малко време от утринното любене, а ето че отново търсеше близостта й. Устреми се към леглото, взе я с необуздана страст, но това не беше достатъчно. Нищо не можеше да утоли жаждата му. Не знаеше защо я желае толкова силно, но се закле да го разбере.
— Ще ми позволиш ли първо да се окъпя? — попита Жаси и отмахна обърканите къдрици от челото си.
— Разбира се. Само че не можеш да отмиеш брака си.
— Не него желая да измия.
— О, разбира се, че не. Ти се омъжи за тази къща, за земите и прислугата, и сега желаеш да отмиеш само присъствието ми.
— Не съм казала такова нещо.
— Но си го помисли. Е, може би те утешава мисълта, че след две седмици заминавам.
Тя кимна.
— Така е. Ще заминеш чак отвъд Атлантика.
— Пътуването е опасно… Страшни бури заплашват корабите, пък и не се знае дали няма да ни нападнат испански пирати.
— Ще се моля за теб.
Джейми се изсмя и отметна глава назад.
— Да, сигурен съм, че ще се молиш — да загина. Но знай едно, милейди: ако не ми подариш наследник, цялото имущество преминава в ръцете на баща ми. Затова е в твой собствен интерес да остана жив поне известно време.