В погледа, прикован в Жаси, нямаше и следа от възхищение — само гняв, а за съжаление и още нещо, което нарани гордостта й — явно презрение. Без да се съобрази с положението си, младото момиче побърза да се защити от несправедливия укор.
— Вината не беше моя, сър. Вие ме блъснахте.
— Овладей се, Джейми — помоли тихо русият. — Кръчмарят е истински тиран. Може да я набие.
Джейми не отговори. Очевидно не се интересуваше от мократа си риза, ала толкова по-усърдно се зае да спаси намокрените документи. Рязко дръпна полата на Жаси и започна да изтрива пергамента с нея.
— Не смейте да ме докосвате! — Младото момиче заблъска с юмруци по гърба му. Внезапно обаче потрепери от страх, когато странните тъмни очи се впиха пронизващо в нейните.
— Престани! — Мъжът без усилия отби атаката й и я сграбчи за китките. После седна и я притегни на пейката до себе си.
— Копеле! — изсъска тя. — Веднага ме пуснете!
Мъжът развеселено се изсмя и Жаси напразно се опита да изтръгне ръцете си. Отчаяно осъзна, че нахалната му самоувереност има основания. Беше извънредно силен, не само физически, но и душевно. Това пролича по вибриращата горещина, която се излъчваше от бедрото и проникваше през полите й, по здравата хватка на силните ръце. Продължаваше безсрамно да я разглежда. Погледът на тъмните, сатанински очи се плъзгаше дръзко по лицето и деколтето й.
По тялото й се разля странна топлина. Сърцето лудо се блъскаше в гърдите й. Отново направи опит да се изплъзне, обзета от единственото желание да избяга колкото се може по-далеч от този мъж.
В този миг зад гърба й прозвуча смразяващият глас на мастър Джон:
— Проблеми ли имате, джентълмени? Простете на малката, тя е отскоро тук и е доста несръчна. Ала ви обещавам да я накажа както подобава.
Той сграбчи Жаси за рамото и я издърпа да стане от пейката. Ала русият младеж побърза да й се притече на помощ.
— Не смейте да й причинявате болка, мастър Джон! — Заповедническият тон не оставяше съмнение в аристократичния му произход. — Ако само заподозра, че се отнасяте прекалено строго със служителите си, ще поискам от всичките си приятели и познати да избягват за в бъдеще кръчмата ви.
Сега и Джейми вдигна очи към кръчмаря. Очевидно русият му спътник го беше сритал под масата. Тъмнокосият нетърпеливо въздъхна.
— Така е, сър, аз също ще се видя принуден да предупредя приятелите си да стоят по-далече от кръчмата ви. Въпреки че много обичах да пия пивото си край камината ви…
Мастър Джон едва не получи удар. Лицето му се оцвети в тъмночервено.
Чернокосият пусна ръцете на Жаси, надигна се в целия си ръст и подпря ръце на хълбоците.
— Само ако стигне до ушите ми, че сте причинили зло на това момиче, ще се върна и ще ви счупя краката! Ясен ли съм?
— Д-да — пошепна Джон, загубил ума и дума.
— Много добре. — Джейми спокойно се отпусна на мястото си.
Кръчмарят се обърна към Жаси:
— Отивай да работиш!
Без да чака да й го повторят, момичето хукна към кухнята. Искаше да избяга не само от мастър Джон, но и от тъмнокосия непознат.
Кръчмарят бързо я настигна.
— И не си въобразявайте, че сте кой знае какво, лейди Жасмин от таванската стая! — изфуча той. — За мен си едно нищожество! Освен това ти заявявам, че ще удържа от заплатата на майката!
По-малко пари? Въпреки че Линет и без това получаваше колкото да не умре от глад? И всичко заради онзи нахален гост?
— О, оставете ме на мира! — проплака тя.
— Марш в кухнята! Бързо сервирай вечерята на войниците на Негово Величество, които току-що пристигнаха.
В кухнята я посрещна развълнуваната Моли.
— Тъкмо бях при майка ти, мила. Изпи няколко глътки бульон.
— Толкова съм ти благодарна, Моли…
Докато готвачката отрупа голямата табла с ядене и я натовари на рамото й, Жаси забрави случилото се с изисканите гости. Сърцето й отново бе обхванато от тревога.
Хинин, беше заявил Тамсин. Само хининът можеше да победи треската на Линет.
Жаси можеше да купи хинин от аптекаря, който живееше от другата страна на улицата — трябваше само да намери пари.
Докато бъбреше с един от новодошлите колари, готвачката продължаваше да подрежда чиниите върху таблата на Жаси. Мъжът седеше до кухненската маса, потупваше шапката си и приятелски се усмихваше на момичето.
— Велики боже, не вярвам нито дума, Матю! — извика през смях готвачката.
— Обаче е истина. Жаси, слушай и ти!
— Недей така, Матю, момичето е младо и невинно! — укори го строго готвачката.
— Страхотна история — за Джоел Хигинс, който работил в някакъв лондонски обор. Красив, як момък! Разказа ми как една старица искала да му плаща за услуги в леглото, ала той просто не можел да я понася. Само се престорил, че е готов да я люби, и когато бабата се съблякла, прибрал кесията й. Само си подставете картинката! Старата лежи и чака, а Джоел вече е офейкал с паричките й. — Матю гръмко се изсмя. — Добре се е отървал от стария дракон, а?