— Погледни ме! — После се надигна и разтвори бедрата й.
— Не! — пошушна безсилно Жаси. — Недей!…
Джейми започна да целува краката й, глезените, езикът му се плъзна между пръстите. Жаси се опита да заключи бедрата си, но той се намести между тях с раменете си и посвети цялото си внимание на къдравия златен триъгълник, който започна да изследва с нежни целувки. Въпреки усилията му по лицето й не се отразиха никакви чувства. Жаси продължаваше да лежи неподвижно, както й беше заповядано.
След няколко минути Джейми покри тялото й със своето. Очите й продължаваха да гледат безизразно, докато пръстите й се впиваха в измачкания чаршаф. Тази жена с всички сили се опитва да обуздае надигащата се в тялото й страст, помисли ядно Джейми и с мъка потисна проклятието, готово да се отрони от устните му. Проникна устремно в нея и се почувства като в море от топъл мед. Опря ръце на раменете й ускори до крайност дивия ритъм на бедрата си. От гърлото й се изтръгна кратък вик, но тя веднага го потисна и продължи да лежи неподвижно. Джейми стисна зъби и се отдаде на страстта си. След зашеметяващия оргазъм, който отне и последните му сили, мъжът падна на леглото, а Жаси побърза да се изплъзне от прегръдките му. Джейми гневно улови ръката й.
— По дяволите, Жаси! Защо постоянно се бориш срещу мен?
— Не се боря.
— Така изглежда. Нито ме налагаш с юмруци, нито драскаш с нокти по лицето ми. Ала се съпротивяваш отчаяно срещу всичко, което усещаш. Не ми се отдаваш и упорито отказваш да приемеш, че бих могъл да запаля в сърцето ти буен пламък. — Жаси се разтрепери и отчаяно се опита да се изтръгне от желязната му хватка. Ала ръката на Джейми продължаваше неумолимо да я притиска към леглото. — Защо?
— Защото не чувствам нищо.
— Лъжкиня!
— Нали си вземаш онова, което желаеш. Какво още искаш?
Джейми рязко я пусна, скочи от леглото и се пъхна в изстиващата вода. Докато ожесточено се сапунисваше, Жаси лежеше в леглото, без да смее да се помръдне. Без да я удостои с поглед, лордът взе оставената до ваната кърпа, изтри се и започна да се облича. Нахлузи скромен тъмен панталон, бяла риза и кожен жакет, после обу високите си ботуши.
— Съжалявам, но ще те оставя сама още на първия ден от щастливия ни меден месец, Жаси. Надявам се да ме извиниш. Трябва да преговарям с един търговец относно провизиите за кораба ми.
Когато обърна очи към нея, Жаси беше скрила главата си под завивката. Тази проститутка се ожени за мен само заради парите ми, помисли си той, и изобщо не се старае да го скрие. А срещу това аз получавам младостта й, здравето и силата й.
И красотата… Въпреки гнева не можеше да й я отрече, дори и сега. Изпод одеялото се виждаше голото рамо, покрито с разпилени златни къдрици. В този момент жена му приличаше на дете — и беше толкова лесно ранима. Едва не отвори уста да й вдъхне кураж.
Ала само след миг от гърдите му се изтръгна презрителна въздишка. Тази жена изглеждаше крехка, ала тя беше като баракудите, които дебнеха с острите си зъби в топлите води на американското крайбрежие. Беше твърда като камък и дори през ум не й минаваше, че би могла да изрази поне някаква благодарност.
Отиде до леглото и я поглади по косата.
— Не тъгувай, милейди. Две седмици ще минат бързо. После ще ме видиш в най-добрия случай след четири месеца. — И без да изчака отговора й, тръгна към вратата.
— Четири месеца? — учуди се Жаси. — Мислех, че три месеца трае само пътуването през океана. Ще ти трябват още три месеца, докато се върнеш обратно в Англия. Освен това нали ще останеш известно време там…
— Много по-дълго, отколкото възнамерявах първоначално. — Джейми безгрижно се обърна. — Затова ще ме последваш колкото се може по-скоро.
Жаси се стресна и едва успя да си поеме дъх.
— Какво? — Беше толкова смаяна, че забрави голотата си, скочи и изтича към Джейми.
— Така е, милейди — потвърди ухилено съпругът й. — На двадесети юли моят кораб „Сладкият рай“ напуска пристанището на Лондон. Ще се качиш на борда му заедно с достатъчно багаж и прислужници, и ще се отправиш към Новия Свят, където ще живееш заедно с мен.
— Не! — извика ужасено Жаси.
Джейми я хвана за брадичката и повдигна лицето й към своето.
— Напротив, скъпа.
Жаси отчаяно заклати глава.
— Искам да си остана в Англия! Никога няма да живея в ония диви места, които гъмжат от индианци и отвратителни насекоми. Освен това ти самият каза, че пътуването е много опасно, че океанът е пълен с испански пирати. А ако попаднем в буря…
— Ще дойдеш при мен, когато ти заповядам. Ти си моя съпруга.
— Не…
— О, да, ще дойдеш. Защото ако се възпротивиш, ще се върна в Англия да те взема. Бог да ти е на помощ, ако ме принудиш да го сторя. И понятие нямаш на какво съм способен в гнева си. Онова, което ще те сполети, ще бъде много по-страшно от бурите, които връхлитат върху корабите в открито море. — Усмивката му беше ослепителна. Пусна брадичката й, излезе от стаята и затръшна вратата след себе си.