ГЛАВА ДЕВЕТА
Десет дни по-късно лейди Камерън даде първата си голяма вечеря. Всеки път, когато пред нея се споменеше думата „Вирджиния“, лицето й побеляваше като платно.
Робърт и Леонор, Хенри и Джейн, херцог Карлайл и, разбира се, Елизабет бяха първите гости в дома на младото семейство. Тази вечер Жаси би трябвало да триумфира. Незаконното дете, познало горчивия залък на бедността, сега властваше над много по-голямо домакинство от благородния си полубрат. Виното, което се поднасяше на гостите, искреше във венециански кристални чаши. Хранеха се в съдове от скъп холандски порцелан, с английски прибори от стерлингово сребро, в трапезария с копринени тапети. Вече притежаваше всичко, за което си беше мечтала в дните на бедността. Ала съпругът й изискваше от нея да напусне цялото това великолепие и да замине с него в страната на варварите.
Разбира се, по време на вечерята имаше и моменти, заради които си струваше да се живее. Свекърът я поздрави сърдечно и заяви, че е украсила къщата на сина му. Джейн с усмивка потвърди думите му, а Хенри промърмори, че Жаси все пак е наследила нещо и от баща му.
Елизабет засмяно я хвана под ръка.
— О, Жаси, спомняш ли си как игра ролята на домакиня, когато дойдохме за първи път тук? Ето че комедията се превърна в действителност.
За съжаление това щастие няма да трае дълго, каза си мрачно Жаси, но запази за себе си тази мисъл, за да не разваля общото настроение.
— Желаеш ли чаша вино, Елизабет?
— Да, ако обичаш.
Преди вечерята гостите се бяха събрали в синия салон и разговорът се въртеше предимно около сватбата на Леонор. Жаси непрекъснато усещаше върху себе си изпитателния поглед на Робърт Максуел. Веднъж се осмели да вдигне очи към него и той вдигна чашата с вино в знак на поздрав. Жаси се изчерви и побърза да отмести очи. Ала само минути по-късно се усамоти с него в един ъгъл, изпълнена с някаква горчиво-сладка омая от присъствието му. Робърт улови ръцете й, целуна ги и зашепна с неподправено възхищение:
— Никога не си била толкова красива. Бракът явно ти се отразява добре. Или има и нещо друго… Ти просто сияеш. Да бях те спечелил за себе си, преди да беше станало късно…
Трябваше да го направиш, изплака сърцето й, но от устните не се изтръгна нито дума. Много добре знаеше, че съпругът й внимателно ги наблюдава. Облегнат на камината, подпрял лакът на перваза, Джейми саркастично вдигна чашата си с коняк, когато погледите им се срещнаха.
Меденият месец премина в изключително напрегната атмосфера. Джейми по цял ден беше навън и вечер Жаси си лягаше сама. Когато чуваше стъпките му в коридора, се завиваше презглава и се правеше на дълбоко заспала. И нощ след нощ събираше подигравките на своя мъж, че се опитва да се изплъзне от съпружеските си задължения. Нямаше никакво значение каква нощница е облякла, защото тя не оставаше на раменете й до края на нощта.
Вече не оказваше съпротива на милувките му, само се принуждаваше да лежи тихо, без да помръдва. Постепенно обаче проумя, че трябва да се пребори преди всичко със своето собствено тяло. Джейми никога не проявяваше жестокост, макар Жаси да подозираше, че е в състояние без ни най-малки задръжки да приложи сила, ако някой се осмели да му откаже нещо. С всяка нова прегръдка в сърцето й се надигаха вълни на непознато досега удоволствие. Понякога се улавяше, че копнее за нежностите му, и се мразеше за слабостта си. Когато тялото й се разтърсваше под напора на нахлулите желания, тя прехапваше долната си устна, за да не извика, и се насилваше да лежи неподвижно. Много добре знаеше, че Джейми я наблюдава внимателно и всеки път остава горчиво разочарован. Ала продължаваше да се бори срещу себе си. Държеше да опази от него поне малка част от тайните си.
Така беше до последните две нощи. През първата Джейми прие за истина лъжливата й дрямка, легна до нея и дълго гледа нагоре към тавана на спалнята. За своя голяма изненада Жаси заспа чак на разсъмване, смаяна, че мъжът й дори не направи опит да я докосне.
На втората вечер Джейми си легна още преди нея, прозя се и й заповяда да изгаси свещите, след което изобщо не й обърна внимание. Жаси отново не можа да заспи.
Напрежението помежду им се засилваше още повече от предстоящото пътуване на Жаси за Вирджиния. При всеки удобен случай младата лейди заявяваше, че няма да напусне Англия. А Джейми й отговаряше, че ще направи всичко, което се изисква от нея. Ако продължавала да упорства, щял да я отведе още на петнадесети юни на борда на своя „Хоук“.