Тази заплаха тегнеше над нея и сега, докато Робърт продължаваше да й прави комплименти.
— Изглеждаш великолепно. Ти си просто родена лейди. Много по-изискана от всички нас.
— Много ти благодаря…
— А ти, Джейми? — провикна се Робърт към приятеля си. — Как ти харесва бракът, след като най-после се реши да се откажеш от сладкия ергенски живот?
— О, много съм доволен — отговори небрежно Джейми и Жаси почувства върху себе си изпитателния му поглед.
Слава Богу, по-нататъшната дискусия по тази тема й беше спестена, защото в салона се появи Лаймън и съобщи, че е пристигнал капитан Хорнби.
— Той в никакъв случай не желае да смути вечерята ви, милейди…
Жаси смутено примигна, когато Джейми се обърна към нея.
— Каква приятна изненада! Хорнби е високоуважаван мъж, твърд като скала… — При това в погледа му се четеше очакване. Да не би да искаше да постави на изпитание светските й умения? Или беше признал на четири очи пред Робърт колко е разочарован от брака си? Не й се вярваше. Гордостта никога нямаше да му позволи да признае поражението си.
— Дошъл е приятелят ни Хорнби? — намеси се Робърт. — Наистина ли е той?
— Поканете го да влезе, Лаймън — нареди спокойно Жаси.
Икономът се поклони и забърза навън.
— Капитанът е голям добряк! — усмихна се Робърт.
— Не говори така за бедния човек, Робърт — укори го остро Леонор, която се беше присъединила към тях, макар че очите й се усмихваха. Може би тя наистина обича своя годеник, помисли си Жаси. В последно време е станала много по-общителна.
— Е, ще признаеш, че е доста възрастен. Беше стар още когато Джейми отплува за първи път с него. А сега сигурно е на сто години…
— Във всеки случай капитанът е най-добрият моряк, когото познавам — отбеляза Джейми, докато Лаймън въвеждаше госта.
Той наистина е старец, помисли си Жаси. Косите и рядката брадичка бяха снежнобели, лицето беше прорязано от дълбоки бръчки. Ала зелените очи бяха живи и искрящи, а отривистите движения го правеха да изглежда десетина години по-млад.
Капитанът се извини, че пристига непоканен, и увери домакинята, че може да разговаря с Джейми и по-късно. Ала Жаси настоя гостът да седне и да изпие по чаша с тях. Старият моряк избра уиски и Жаси се зарадва, че Лаймън веднага изпълни желанието му. Защото собствените й ръце затрепериха, когато Джейми се обърна към нея и заяви:
— Капитан Хорнби командва „Сладкият рай“, който ще те доведе при мен във Вирджиния, скъпа.
— О! — провикна се смаяно Леонор. — Нима Жаси ще те последва?
— Разбира се.
Леонор с усмивка се обърна към сестра си.
— Толкова се радвам!
— Защо?
— Защото Робърт възнамерява двамата с него също да прекосим Атлантика и да потърсим щастието си в Новия Свят.
Жаси смаяно поклати глава.
— Ти си полудял, Робърт. Какво се надяваш да постигнеш в онази дива страна, пълна с войнствени езичници?
— О, не е чак толкова лошо, милейди — прекъсна я високо капитанът.
— Разбира се, че не е — потвърди старият херцог, който се присъедини към тях и с обич изгледа сина си. После улови ръката на Жаси и прибави: — Естествено заселниците преживяха трудни времена. Когато през 1607 година капитан Смит и придружаващите го хвърлиха котва на американския бряг, индианците ги посрещнаха враждебно. Някои твърдят, че племената на Поухатан са виновни за унищожаването на колонията Роанок в края на миналото столетие. Пътешественици разказват, че сред местните воини се срещали доста момци с изненадващо светла кожа. А това означава, че останалите живи след клането са били приети от съюзените племена.
— Индианците са имали всички основания да мразят заселниците — продължи разговора Джейми. — Преди белите да основат селището Джеймстаун, индианците вече били виждали в залива Чизпийк френски, испански и английски кораби. През 1524 година пристигнал Джовани да Веразано, година по-късно дошъл Гомес, а през 1530 година — Педро Менендес де Авилес, който заловил сина на индианския шаман и го направил свой роб. Много малко слизали на брега с мирни намерения.
— Е, лорд Камерън — промърмори добродушно капитан Хорнби, — вие поне много добре знаете, че езичниците също не са кой знае колко миролюбиви. — Той се обърна към Жаси. — Да, мъжът ви го знае най-добре от всички, милейди. При първото си пребиваване в Америка, той тръгна с капитан Смит навътре в полуострова да търси Поухатан. По онова време царуваше глад и двамата направиха отчаян опит да намерят храна. Поухатан искаше да ги примами в капан, но дъщеря му Покахонтас ги предупреди и така останаха живи. За съжаление индианците се отнасят много жестоко с пленниците си, обезобразяват ги, отсичат им крайниците или ги пекат живи, а после си организират пиршество.